Някои наблюдения върху пазара на труда в началото на 2018 г.

През тази седмица НСИ публикува данните от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2018 г. При прегледа на данните трябва да се имат предвид две неща. Първо, не бива да се правят генерални заключения само от първото тримесечие на годината – то по-скоро подава сигнал какво можем да очакваме. Второ, първите три месеца на годината традиционно са периодът с най-ниска заетост поради липсата на сезонните работници, които покачват заетостта в топлите месеци. С тези две уговорки, ето някои новини от данните:

  • Броят на заетите (сред населението на 15 и повече години) се увеличава с близо 63 хил. души през първото тримесечие на 2018 г. спрямо първото тримесечие на 2017 г. При намаляващо население всяко тримесечие с ръст в абсолютния брой на заетите е добра новина – такива бяха на практика и всички тримесечия през миналата година;
  • В регионален план (отново 15+ години на ниво области) добър старт на годината отбелязват широката област София (30 хил. нови заети в столицата София и Софийска област), Велико Търново (9 хил. нови заети) и Бургас (близо 9 хил. нови заети). Пловдив, който в края на миналата година изпревари всички, сега отбелязва по-скромен ръст от 5 хил. нови заети;
  • Солиден брой области на север също тръгват добре, което отговаря на очакванията ни за активизация на вторичните икономически центрове – към доброто представяне на Велико Търново се присъединяват Русе (близо 5 хил. нови работни места), Плевен (близо 5 хил. нови работни места), Ловеч (над 4 хил. нови работни места) и Силистра (над 4 хил. нови работни места). Североизточният регион започва годината слабо, начело с област Варна, където има спад на заетостта с близо 8 хил. души. Все пак хубаво е да отбележим, че коефициентът на заетост на Варна остава малко над този на Бургас;
  • Интересното е, че близо половината от новите заети са с висше образование. Заетите висшисти вече минаха границата от 1 млн. души, като конкретно при тях коефициентът на заетост е 72% в групата на 15+ години и цели 85% в групата на 15-64 години. През миналата година новите работни места бяха в огромна степен концентрирани в среднистите, докато висшистите стояха общо взето на едно ниво. Важно ще бъде обаче представянето на среднистите и хората с основно образование в следващите тримесечия, тъй като там е голямата група на неработещите и съответно потенциално новите заети;
  • Безработицата (15+ години) пада с нови 1,2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2017 г. и достига до 5,7% през първото тримесечие на 2018 г. Това е спад от близо 36 хил. души, като 80% от спада е концентриран при жените. Всъщност това е рекордно ниска безработица за първите три месеца на годината. Най-вероятно коефициентът на безработица ще падне до около 5% още в рамките на годината, като конкретно при жените ще отбележим рекорд от под 5% безработица при жените още към средата на годината;
  • Притеснения можем да имаме по отношение на демографията и нейното отражение на пазара на труда. Активизирането на работната сила е предимно при възрастните – огромната част от нарастването на работната сила е концентрирано в групата на 55-64 годишна възраст, като близо половината от новите заети са именно в тази група. Тук очевидно влияние оказва и продължаващото покачване на пенсионната възраст от началото на всяка следваща година.
  • При младите (15-24 години) коефициентите на заетост и безработица също имат положителна динамика, но демографията оказва сериозен натиск. Тъй като често сравняваме сегашната ситуация на пазара на труда с тази от 2008 г., достатъчно е да кажем, че броят на заетите в групата 15-24 години през първото тримесечие на 2018 г. е 127 хил. души, докато през първото тримесечие на 2008 г. е бил 249 хил. души – спадът на практика е двоен в рамките на тези 10 години. Тук причините трябва да се търсят във все по-популярното висше образование зад граница, студентските бригади и емиграция (била тя временна или постоянна).

В заключение можем да кажем, че продължава положителната динамика на пазара на труда, като тенденцията е безработицата да спадне до близо 5%. В първите месеци на годината се наблюдава раздвижване във вторичните центрове в страната, особено в тези на север, което е много добра новина и можем само да се надяваме тази динамика да се запази през следващите месеци. Големите предизвикателства в следващите 2-3 тримесечия ще са хората със средно и основно образование и тяхното включване на пазара на труда, както и активизирането на повече млади хора.


Свързани публикации.