НСИ повдига завесата: бедност и етническа принадлежност

Резултатите от последното изследване на НСИ „Статистика на доходите и условията на живот” (EU-SILC) са повече от любопитни. Преди да разгледаме новото в тазгодишните данни (а именно включения въпрос за етническо самоопределение и наблюденията, които той разкрива), ще направим бърз преглед на основните моменти, които заслужават внимание.

Обща картина

• През 2015 г.[1] месечната линия на бедност общо за страната e 325,83 лв. на човек от домакинството, което е повишение от 2 лв. спрямо предходната година. Бедните[2] се увеличават с 8 хиляди души и броят им достига 1,585 млн. Спрямо населението делът на бедните нараства минимално, от 21,8% в предходното изследване на 22%.
• Неравенството също се повишава – коефициентът на Джини достига 37,0 при 35,4 предходната година, а най-богатите 20% от населението имат 7,1 пъти по-високи доходи от най-бедните 20%. Делът на лицата, живеещи с материални лишения, се увеличава минимално – от 33,1% на 34,2%.
• Като позитивни промени могат да бъдат откроени понижаването на дела на работещите бедни (от 9,2% на 7,7%) и понижаването на относителния дял на бедните преди получаване на социални трансфери (от 46,2% на 42,9%).

В условията на намаляваща безработица, увеличаваща се заетост и нарастваща средна заплата за страната, разслоението на обществото по отношение на доходите на домакинства, в които има работещи лица, и тези без такива е очаквано. Значителен ефект върху индикаторите за неравенството най-вероятно играе бумът на заетостта в столицата, при който заетостта скочи чувствително през 2014 г. (със 16,2 хил. души), а през 2015 г. вече задмина предкризисните си нива.

Сред основните заключения на НСИ намираме и нещо, на което ИПИ нееднократно набляга през последните години: „Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.”

Рискът за попадане в бедност при безработните е близо 7 пъти по-висок от този при заетите лица. Другият рисков фактор остава ниското образование. Бедни са цели 57,9% от работещите с начално или никакво образование и 30,8% от тези с основно образование. Делът на бедните работещи висшисти е едва 2,1%, а този при лицата със средно образование – 6,8%.

Новото: риск от бедност според етническата принадлежност

През тази година НСИ успява да запълни една от отдавна зеещите дупки в националната статистика – липсата на данни за етническия профил на своите респонденти.

Специално по отношение на дела на лицата в риск от бедност според етническото самоопределение, стойностите варират от 15,2% за българите до 67,2% за ромите при средно 22% за цялото население на страната. При турското население в риск от бедност са 36,4% от лицата, а при групата, която не се е самоопределила на етнически принцип – 54,0%.

Графика 1: Разпределение на лицата по етническа принадлежност и риск от бедност (%)

Източник: НСИ

Допълнителната разбивка по икономическа активност показва, че сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49,9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на бедните безработни лица (43,7%). Икономически неактивните са в огромната си част деца, чиито риск от попадане в бедност зависи най-вече от доходите на техните родители.  

Графика 2: Относителен дял на бедните по икономическа активност и етническа принадлежност (%)

Източник: НСИ

Тук идва мястото и на може би най-широко дискутираната в последните години група – работещите бедни. Разликите при тях зависят най-вече от нивото на тяхното образование. При лицата с начално или никакво образование, етническата принадлежност почти няма значение за шансовете едно работещо лице да е бедно. Бедни са 58% от работещите българи с начално или никакво образование, 59% от работещите роми с такова образование и 42% от работещите турци с такова образование. Обратното важи за висшистите, където най-висок дял на работещите бедни (8,5%) се наблюдава сред турското население, а при ромите и българите с висше образование бедни почти отсъстват.

Чувствителната разлика тук е по отношение на лицата с основно образование, където делът на работещите лица в риск от бедност сред българското население (21,3%) е много  по-нисък от този при турското (38,3%) и ромското население (44,5%). Тъй като нивото на образование и наличието на работа са индивидуални характеристики, а рискът от изпадане в бедност е следствие от цялостното състояние на домакинството, роля определено играе и фактът, че голяма част от ромите живеят в домакинства с много зависими лица (най-вече деца). В някои случаи доходът от работна заплата често се оказва недостатъчен, за да „издърпа” над линията на бедност цялото домакинство, което автоматично определя всички негови членове като „бедни”.

Графика 3: Относителен дял на работещите лица по образование, риск от бедност и етническа принадлежност (%)

Източник: НСИ

Макар тези данни да не са достатъчно изчерпателни, за да подкрепят твърдение от типа „пазарът на труда в България е еднакво отворен за различните етноси”, изглежда че водещият фактор за заетостта, а оттам и за изпадането в риск от бедност, е не етническата принадлежност, а образованието.

Рискови групи

Най-голямо движение спямо предходната година се наблюдава по отношение на риска за попадане в бедност при различните видове домакинства. Бедността е концентрирана основно в три вида домакинства: възрастни едночленни домакинства (едно лице на възраст над 65 години), самотни родители с деца и домакинства с три и повече деца. През 2015 г. най-голям ръст на риска от бедност се наблюдава при възрастните едночленни домакинства, което до известна степен е разбираемо предвид изпреварващия ръст на заплатите (спрямо пенсиите) и наличието на повече работни места.

Когато нарастваща част от обществото в лицето на домакинства с работещи лица се радва на по-високи (и по-бързо нарастващи) доходи от тези на самотните пенсионери, относителното благосъстояние на последните се влошава, дори без непременно да става дума за реално влошаване на стандарта им на живот. В допълнение, както анализи на ИПИ показват, голяма част от пенсионерите всъщност получават доходи, които са съвсем близки до линията на бедност. Така при всяко нейно покачване, рискът от попадане от долната страна на тази линия е доста по-голям от този при други обществени групи.

Накрая искаме да поздравим колегите от НСИ за осъзнатата необходимост от въвеждане на допълнителен въпрос за етническо самоопределение. Информация от подобен тип може единствено да бъде полезна както при анализа на социалното и икономическото развитие, така и при разработването на политики за борба с бедността. Надяваме се, че подобен въпрос ще намери място и в някои от другите редовни извадкови изследвания на НСИ, макар да сме наясно с чисто статистическите (а и финансови) предизвикателства, които подобни допълнителни разбивки предполагат.

[1] Изследването за 2015 г. се основава на данни за доходите от 2014 г.

[2] Отново правим уточнението, че тук става дума за относителна, а не абсолютна бедност. Линията на бедност се измерва като 60% от медианния доход за страната (т.е. доходът, от който половината българи получават повече, а другата половина – по-малко).