Няколко бележки във връзка с идеята за въвеждане на МРЗ по браншове

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

1) Още при приемането на последните промени в Кодекса на труда коментирахме, че налагането на задължения по клаузи от колективни трудови договори (по браншове) от министъра на труда е неприемливо. Става дума за следните текстове, приети през март миналата година. По силата на чл. 51б, ал. 3 на кодекса „по общо искане“ на сключилите колективния договор на отраслово или браншово равнище „представителни организации на работници и служители на работодателите от отрасъла или бранша“ министърът на труда и социалната политика „може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша“. Дори ако преустанови членството си в тези „представителни“ институции, работодателят е длъжен да спазва ‘договора’, който може да бъде само един за съответния бранш. За да може да се подготви договора, работодателите са задължени (по силата на чл. 52, ал.2) да подават информация за икономическото си и финансово състояние.

2) Тогава също така коментирахме, че в бързопроменящата се икономическа среда, свързана както с увеличаване на международната конкуренция, така и с развитието на нови технологии, много предприятия сменят дейността си в търсене на нови конкурентни предимства. Ако предприемачът по силата на регламент е договорно обвързан завинаги с работници, които имат умения в една дейност, и на практика не може да прекрати договора си с тях, то навлизането в нов вид бизнес, както и пренасочването на стопанската дейност става изключително бавно и скъпо. Дългосрочният ефект е слаба гъвкавост, по-бавно въвеждане на нови технологии и в крайна сметка – по-ниска конкурентноспособност на международния пазар и по-ниски доходи. Административната тежест върху разходите за труд сега е 41% (изчислена на базата на СРЗ, която се очаква през 2002 г.) Положителната връзка между гъвкав пазар на труда и растежа на производителността е емпирично проверена за България. Изчисленията сочат, че 10% по-малко оборот на работни места водят до 15% по-нисък ръст на производителността при други равни условия. С други думи: производителността в частния сектор расте с около 5% годишно (колкото е средният ръст за периода 1998 – 2000 г. например) при оборот на работни места от около 10%; всяка пречка пред оборота на работни места, която да го намали до 8%, би означавал намален ръст от 5% на 3.5%.

3) Идеята да се въведат минимални работни заплати (МРЗ) по браншове предполага, че може да се пресметне каква е пределната производителност в различните браншове, след което да се въведат и разликите в заплащането между тях. Според някои изчисления средната производителност например в преработващата промишленост варира между 1300 и 7000 долара годишно (добавена стойност на зает в отрасъла). Изчисления на пределната производителност обаче не ни е известно да са правени. С обсъждането на Закона за браншовите организации вероятно ще се вменят подобни правомощия на ‘представителите’ – имаме предвид не сложните изчисления на производителността, а по-скоро предложението за ниво на МРЗ. Възможно е да възникне вътрешен за гилдията конфликт при преговорите за МРЗ в бранша: от една страна ще стои интересът на браншовите организации да представят бранша като значим, конкурентен и добавящ стойност в икономиката, от друга страна ще бъде интересът на компаниите в бранша да се приеме възможно най-ниска МРЗ в бранша. При всички положения ще се увеличи несигурността на бизнес средата, тъй като тези минимуми ще се преразглеждат на определени периоди от време, а и винаги могат да бъдат оспорени от други браншови организации, които се приемат за ‘ощетени’.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.