Някои разсъждения за държавата, нейните разходи и хората

Държавните разходи са може би единственият критерии, според който автономно и с голяма степен на сигурност може да се определи за каква държава и какъв тип управление става въпрос. Дори и да не се знае нищо повече за една държава, по структурата на разходите и отношението им към брутния продукт до голяма степен може да се “познае” какви са нейните перспективи за развитие в бъдеще и дори да звучи пресилено, как се чувстват и доколко щастливи са хората в тази държава.

За да не се изпадне в заблуждение, бих желал още тук да спомена, че по-високите държавни разходи не гарантират щастието и просперитета на гражданите, а в много голяма степен точно обратното: ако разделим обществото условно на две групи – плащащи данъци и получаващи данъци (заплащане в държавен сектор, субсидии, помощи и др.), то при високи или повишаващи се държавни разходи, нараства и недоволството в обществото като цяло:

• При плащащите данъци това е разбираемо – по-високите разходи обикновено се финансират с по-високи данъци, които изземват по-голяма част от това, което тази група успява да изработи;

• Неплащащите данъци на пръв поглед би трябвало да станат по-заможни и вероятно по-щастливи основно по две линии: по-високите държавни разходи може би ще им гарантират по-високи доходи, с което относителното им положение в обществото би се подобрило, за което от друга страна ще допринесе и относителното обедняване на плащащите данъци. Това разсъждение обаче е повърхностно и по рефлекс.

Много по-вероятно е групата на неплащащите данъци при нарастващи държавни разходи също да се чувства по-лошо осигурена и предполагаме по-нещастна. Това има своята основа най-вече в две направления: отсъствието на свободно функциониращ пазар в държавния производствен сектор и администрацията предполага загуба на интуитивната способност на всеки за оценка на извършена работа и заплащане. Задължителната за частния сектор интуитивна оценка в голяма степен е загубена от работещите и получаващите държавна заплата, защото в основата на тази оценка стои относителното положение и разликите във възможностите, в т.ч. и за заплащане, които обаче се предоставят от свободния пазар и могат да бъдат “уловени” единствено там.

На второ място, в голяма степен и като следствие от загубената възможност за интуитивна оценка на собственото положение, се появява усещането у всички неплащащи данъци, че не получават достатъчно за свършената работа без особено значение за какъв доход става въпрос. Първо това се случва поради отсъствието на детерминанта от най-висш порядък, каквато е свободният пазар, която да отсъди какво, колко и срещу какво може да бъде получено. И второ, тук присъщият стремеж на човека да се стреми към нещо повече не може да намери адекватно поле за изява, тъй като например по-висок пост в държавната администрация може да бъде получен (каквото и най-често се случва) не благодарение на по-големи способности или съзидателно желание.

Предвид горните разсъждения (а и не само тези, тъй като те разглеждат само един аспект на проблема), считаме, че като цяло нивото на благоденствие на хората (а и усещане за удовлетвореност) в една държава е в обратно пропорционална зависимост спрямо разходите, които тя извършва.

От съвсем друга гледна точка, ако обърнем внимание на следната статистика, бихме могли да направим и друг интересен извод.

Брутна добавена стойност, брой заети и производителност на един зает за 2005г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Както ясно е показано в таблицата, почти 30% от общия брой заети в страната са заети в обществения сектор (който ние предпочитаме да наричаме държавен) и успяват да произведат малко над 20% от общата добавена стойност в икономиката. Ако приемем, че този подход е най-достоверен при оценката на разликата в производителността между държавния и частния сектор, то можем да кажем, че заетите във финансираните или организирани от държавата дейности имат средно около 1/3 по-ниска производителност.

Ако съществува положителна връзка между реализацията на съзидателните способности (производителност) и усещането за удовлетвореност и самочувствие на хората, то можем спокойно да се твърди, че държавно организираната заетост, освен нетни загуби за икономиката по линия на по-ниска от потенциално възможната ефективност, в известен смисъл носи неудовлетвореност и у самите хора.

–––––––––––-

(1) Не ясно как точно органите на статистиката изчисляват брутна добавена стойност в обществения сектор, на което със сигурност ще обърнем специално внимание в някоя от следващите публикации