Новите (стари) идеи на БСП

Предизборната кампания за европарламента, както и желанието на Българската социалистическа партия да спре понижението на подкрепата си сред избирателите доведоха до активизиране на социалистите. Обявените от БСП цели са да се повишат доходите, да се осигури достоен стандарт на живот, икономиката да стане конкурентоспособна и технологична.

Мерките по отношение на доходите обхващат намаляване на данъка върху доходите на физическите лица, като доходите до една средна работна заплата ще се облагат с 16%, до две – с 20% и над тази сума – с 24%. Конкретното измерение на това предложение зависи от стойността на средната работна заплата в страната. Ако приемем, че тя е около 400 лв. (според данните на НСИ за 2006 г. тя е била 355 лв.), тогава за хората с по-нисък доход ползата ще бъде около 5 лв. на месец спрямо действащата скала. По-голяма разлика ще се получи при по-високите доходи от над 800 лв. – около 23 лв. на месец. Това ще представлява положителен стимул за работещите хора, но би могло да се помисли за понижаване на максималната ставка и се променя тенденцията от последните години да се намалява разликата между ставките при по-ниски и по-високи доходи.

Що се отнася до осигурителната тежест тук не се предвижда нищо ново, а дори е възможно повишение. От БСП посочват, че пенсионната осигуровка може да се понижи до 20% от осигурителния доход от средата на 2007 г., което е заложено и в бюджета за годината, но заедно с това те предлагат нарастване на здравната вноска до 8%. Тоест според позитивния вариант общата вноска ще се понижи с 1 пункт, а при негативния – ще се повиши с 2 процентни пункта. Заедно с това обаче се предвижда нарастване на минималния и максималния осигурителен доход, които отново ще се обвържат с размера на минималната работна заплата. Тоест ефективната осигурителна тежест на практика ще се повиши.

Целта на по-високите прагове е да се изкара "на светло" част от икономиката. От БСП признават, че намалението на ставката от началото на 2006 г. е довело до положителни резултати в тази посока, но въпреки това са готови да предприемат стъпка, която е по-скоро противоположна по характер.

Вместо да се върви към опростяване на данъчната система чрез пропорционален данък с по-ниска ставка, ще се въведе изцяло семейното подоходно облагане. Какво точно се разбира под това понятие е трудно да се каже, тъй като са възможни множество интерпретации, но по този начин ще се дават преференции, ще се затрудни отчитането и администрирането и като цяло ползите ще са за ограничен кръг от хора.

От БСП предвиждат и повишаване на минималната работна заплата на 200 лв., което ще означава, че за период от 2 години тя ще нарасне с 25%. Повишаването на заплатите е нормален процес на трудовия пазар, който трябва да се насърчава, но не по този начин. Когато производителността на нискоквалифицираните работници нарасне с по-бавен темп от административно определената минимална цена на труда, тогава работодателите нямат полза от наемането им. Алтернативите са или да не се спази регулацията – тоест заетостта да бъде неформална, или тези хора да останат без работа. Следователно минималната работна заплата на практика не носи полза именно за тези хора, които е предназначена да защитава. Освен това обвързването на осигурителните прагове, на цените на някои услуги, като посещението при личен лекар или престой в болница, означава, че негативният ефект ще се отнася и за други чувствителни социални групи. Като цяло от БСП търсят показност за сметка на ефективност, като наблягат на видимите позитивни ефекти, но не отчитат негативите, които това предложение ще предизвика.

Като основен инструмент за повишаване на доходите отново ще се използват заплатите на бюджетните служители, които се предвижда да се повишават с поне 10% годишно. По този начин темпът ще превишава значително очакваната инфлация през периода до края на мандата, като ще се оказва натиск върху частния сектор като намалява конкурентоспособността му. Подобна мярка ще доведе до продължаваща неефективност в публичния сектор, тъй като през последните години "добавената стойност" от него трайно се понижава. Изглежда това е притеснило управляващите, тъй като данните за добавената стойност според вида на собствеността не бяха публикувани от НСИ, като дори те бяха премахнати и за предходните години.

Неефективността на публичния сектор трудно може да бъде прикрита, предвид нарастващия брой на държавната администрация, недостатъчната защита на правото на собственост, влошеното качество на образованието, все по-големите разходи за здравеопазване при не по-добър резултат и т.н. При тези условия обаче в наличните предложения от БСП не се говори за съществени реформи в посочените сектори, а за изразходването на все повече пари за тях. Нещо повече – става въпрос за все по-големи разходи, които натоварят държавния бюджет.

От БСП предвиждат и отказ от спазване на финансовата дисциплина в предприятията с над 50% държавно или общинско участие, за да могат заплатите да нарастват произволно и с по-висок процент независимо дали се реализира печалба, или загуба. Тези заплати ще се покриват за сметка на субсидиите от държавния бюджет и следователно от всички данъкоплатци. Никъде в новата програма обаче не става въпрос за приватизация на тези предприятия, за увеличаване на ефективността им и за по-добро управление на държавната и общинската собственост като цяло. Мерките в това отношение се изчерпват със създаване на холдинг за управление на държавното участие в бизнеса и на енергиен холдинг. Полза от това е трудно да се открие, при положение че такива големи структури са силно непрозрачни и на практика улесняват злоупотребите и разхищението на средства.

Тук би могло да се помисли за създаването на публичен регистър на държавната собственост, в когото да се опишат всички активи. Информацията в момента е недостатъчна и по този начин не се знае какъв е размерът на държавната собственост, а наличните данни са достъпни само за тесен кръг чиновници.

Като цяло мерките са много, но липсва един основен момент – колко ще струва изпълнението им на държавния бюджет. Програмата е типичен пример за кейнсианско стимулиране на икономиката – намаляват се до известна степен данъците и заедно с тях значително се повишават разходите. Тези разходи ще са за по-високи заплати в бюджетния сектор, по-високи пенсии, за здравеопазване, образование и наука и т.н. Изглежда, че авторите на програмата възнамеряват да прекратят относително разумната фискална политика досега, като ще се премине към бюджетни дефицити. Това обаче може да постави под съмнение финансовата стабилност в страната, като застраши и валутния борд. Непоследователната политика, която не включва реформи за повишаване ефективността на бюджетните разходи, а дори напротив, ще представлява негативен сигнал за инвеститорите относно българската икономика. Фискалният резерв обаче е твърде голямо изкушение, а времето до края на мандата намалява, така че натискът за неговото изразходване ще става все по-голям. Програмата не е получила окончателно одобрение в рамките на БСП, а предстои съгласуването и с коалиционните партньори. Така че е възможно да се повтори сценарият с предизборната програма на БСП, която за щастие не се реализира в пълна степен.

 

*Статията е публикувана за пръв път на 17.04.2007 г. във вестник Дневник!


Свързани публикации.