Новини от бюджетната комисия

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

На заседанието си в четвъртък (14.02.2002 г.) парламентарната комисия по бюджет и финанси гласува на първо четене промени в Закона за събиране на държавните вземания. Този закон е устройствен за Агенцията за държавни вземания (АДВ) и урежда реда за събиране на публичните държавни вземания и някои случаи на частни държавни вземания. Именно регламентът за събиране на някои частни държавни вземания беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд през март 2000 г. Този регламент беше свързан с възможността определени със закон частни държавни вземания да се събират принудително по реда на публичните държавни вземания. Мотивите на КС тогава бяха, че такава уредба дава възможност законодателят по целесъобразност да делегира прилагането на общия ред за събиране на частните държавни вземания. Според конституционните съдии „практическото значение на определението „частна“ се изразява на първо място в действието на принципа на равнопоставеност между носителите на правото на частна собственост. Тази равнопоставеност се отнася както до материалното съдържание на правото на собственост, така и до процесуалните гаранции за неговата защита…“. С допускането на изключения се създава неравнопоставеност между титулярите на частната собственост.

Едва сега, почти две години след отменянето на тези норми, се прави опит те да се прецизират и да се приведат в съответствие с Конституцията.

Основните промени в закона се свеждат до следното:

1/ В обсега на правомощията на Агенцията за държавни вземания освен приемането, съхраняването и продажбата на придобити вследствие на производство по несъстоятелност имущества се включва и тяхното управление. Ново правомощие на Агенцията е и отправянето на искане за откриване на производство по несъстоятелност за длъжници с частни държавни вземания.

2/ Прави се опит за прецизиране на нормите, определящи частните държавни вземания, подлежащи на принудително събиране от АДВ.Тези вземания са: а/ вземанията по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г. (т.нар. ЗУНК); б/ вземанията от банките, в които държавата е встъпила в правата на вложителите по реда на отменения Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност; в/ вземанията по гаранционни споразумения и временни финансови помощи; г/ вземания от задължения към закритите ДФРР и ДФ „Енергийни ресурси“; д/ вземанията на ДФ „Земеделие“ и др.

3/ Създава се възможност в отделни случаи „съобразно финансовото състояние на длъжника“, министъра на финансите да предоговоря частни държавни вземания. Това предоговаряне може да се отнася само до срока за изплащане на задължението, но не и до главницата и лихвите. Няма критерии, които да определят какво е това финансово състояние, което би могло да послужи като основание за предоговаряне, т.е. налице е широк диапазон на усмотрение при предоговарянето. Освен това трябва да се има предвид, че в голямата си част длъжниците, попадащи в обсега на тази разпоредба (т.е. по ЗУНК и към ДФРР), са приватизирани държавни дружества и тяхната задлъжнялост е намерила отражение върху цената, договорена в приватизационната сделка.

4/ Предвижда се възможност в определени случаи министърът на финансите да предоставя на бюджетни организации конфискуваните или отнети в полза на държавата имущества. Според авторите на законопроекта това изключение от общия ред ще се прилага в случаите, когато разходите по събиране, съхранение и бракуване на определени имущества са много по-големи от приходите, които биха могли да се получат от тяхната продажба.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.