Новата страница на БНБ

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Онези, които се занимават с международни сравнения на икономическите системи или поне се интересуват от ставащото в нововъзникващите европейски икономики, знаят, че информацията, предоставяна от БНБ, е повече и по-добре подредена от тази на другите банки в Централна и Източна Европа.

От днес страницата на БНБ в Интернет има нов дизайн и повече информация. Има три нови рубрики: фискални услуги, евроинтеграция и кредитен регистър.

Първата от тези рубрики улеснява търговията с ДЦК и облигации, позволява да се следи обслужването и управлението на външния дълг и позволява бърз достъп до информация за изпълнението на консолидирания държавен бюджет и състоянието на фискалния резерв.

Информацията за евроинтеграцията е полезна на всички, които се интересуват от темата и нейните потребители вероятно ще се увеличават.

Вероятно най-същественото за функционирането на икономиката въведение е улесняването на достъпа до кредитния регистър. Както е известно, според Наредба 22 на БНБ централният кредитен регистър събира информация за задлъжнялост над 10 000 лв.и я предоставя по отделни записи до пълното им погасяване. За задълженията под този праг се дава обобщена информация. Онези, които се занимават с кредитиране и търсят начин да разберат благонадеждността на свои потенциални партньори ще могат вече относително лесно да получават информацията, от която се интересуват. Става дума за класически източник за формиране на доверие като една от предпоставките за сделки и натрупване на капитал. Централната банка следва да бъде поздравена за това начинание.

В същото време, много остава да бъде направено. Следва да бъде променена самата Наредба 22 като се даде възможност за качествена информация за задлъжнялост под сегашния праг. Качествена информация означава данни за кредитната история (например, има или няма задължения, има или няма кредитни инструменти), а не разкриване на банкова тайна.

Информацията за акционерите на търговските банки и тяхното състояние остава крайно ненадеждна. Необходимо е поне на първо време да се направи публичен списък на акционерите, включително на тези от офшорни зони. Информацията и данните за кредитните портфейли на отделните банки не позволява да се състави картина кои отрасли на икономиката са най-активни потребители на банкови услуги. Липсата на такава информация затруднява ориентацията в българската икономика.

Не по-малко важно е управителният съвет на БНБ най-после да направи своите решения публични. Управителите много добре знаят какви са добрите примери и практики в това отношение.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.