Новото старо другарче на България

От присъединяването на страната ни в елитния европейски клуб, търговските взаимоотношения с основните ни партньори претърпяха драстични промени. Докато коментарите по износните ни пазари често се фокусират върху Гърция заради кризата там и ефектите й върху България, експанзията на Румъния като основна дестинация за българския износ след 2007 г. често остава на заден план.

Макар и двете държави да членуват в Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) до 2007г., едва след присъединяването към ЕС, довело до премахването на всички търговски бариери, обменът на стоки и услуги се отприщва с пълна сила. По-лесният достъп на туристи до страната ни води и до рязко увеличение на туристическия поток от северната ни съседка – броят на нощувките скача двойно за 3 години[1]. И въпреки тези впечатляващи резултати, още по-значим е ръстът в износа на стоки, достигащ в някои сектори до 377% спрямо 2007г., което пък води и до обръщането на търговския ни дефицит до 2008г. в излишък. Въпреки че съмненията за измами, свързани с фиктивен износ, са сериозни (сигнали за източване на ДДС има за търговията с метали и зърно)[2], надали те са причината за целия ръст на нашия износ за Румъния.

Както се вижда от таблицата, посоката при всички стокови групи, които изнасяме за Румъния, е една – нагоре. Необходимо е обаче да се отбележи ниската база, от която тръгва процесът, както и да се направи разграничение между чисто номиналната (парична) стойност на износа ни и физическия обем. Навсякъде ръстът на първото бързо изпреварва този на второто, т.е. голяма част от скока на износа се дължи на повишената цена на продукцията, която може да е в резултат както на покачване на цените, така и на повишаването на качеството на предлаганите стоки и преходът към такива с по-голяма добавена стойност.

Най-голям дял от търговията ни с Румъния имат артикулите, а от тях – тези от чугун, стомана и други метали, които имат и най-висок ръст на годишна база. Естеството на продуктите, както и променливата цена на суровината, предполагат, че в този случай е вероятно голяма роля в покачването на износа да играят цените. Същото заключение можем да направим и за химичните вещества и продукти (където цената на петрола и газта са основен фактор), както и при храните и живите животни.

Не такова е положението със сектора на машинното оборудване и превозните средства, който бележи ръст от 377% за 5 години, при покачване на физическия обем от едва 77%. Скокът на цената със сигурност е изиграло своята роля, но вглеждайки се в разбивката по продукти става ясно, че те са само част от обяснението. Най-голям дял, както и с най-висок ръст, са машините за производство на енергия и тези със специално предназначение. Това показва, че двигателят на този сектор са продуктите от по-висок клас и с по-висока добавена стойност.

С население от над 20 милиона и БВП от 135 милиарда евро (2011), Румъния е търговска дестинация с огромен потенциал за развитие. Вижда се, че българските износите са били достатъчно конкурентноспособни през последните години, за да пробият на румънския пазар и да се установят трайно. Възможността за по-нататъшно разширение на дела ни в този пазар не е за изпускане.

[1] По данни на НСИ за периода 2008-2011

[2] Еxpert.bg, “Въртят фиктивна търговия с метали у нас”, 14.10.2009, ( http://news.expert.bg/n265768)

*Васил Николов е стажант в ИПИ