Нищо,но тяхно… (Промените в чл. 22 от конституцията: защо никой немисли икономически?)
Както се очакваше, на таз седмичното си заседание комисията за променив конституцията одобри промени в член 22, според които право да придобиватсобственост върху земя ще имат не само гражданите на страни-членки наЕС, но и такива извън него, ако има международен договор. Някои партииостанаха недоволни и ще искат преразглеждане и допълнения на този текств пленарна зала.
В дебатите по този въпрос няма нито един икономически аргумент, а назаседанието са поканени само консултанти по международно право и конституционенпроцес.
Какви права ограничава гласуваният текст?
От правно гледище, той е дискриминационен. Не само по отношение на гражданитеот страни, които не са членки на ЕС, но и по отношение на собственицитена земя в България.
Както е известно, не правителството, а частни лица са собственици наземя у нас (ако оставим на страна държавните земи). Естествено, тезичастни лица не могат да сключват международни договори. Но тяхното правода се разпореждат със собствеността си е ограничено от правителството,което може да договаря и подписва такива договори, и от народните представители– които ще ги ратифицират. (По този повод от БЗНС – Народен съюз искатратифициране на договори с такива клаузи да става с квалифицирано мнозинствоот две трети всички представители на народа.)
Това политическо посредничество крие рискове. Те са много видими вподготвените от министерството на г-н Церовски закони за отнемане начастни и общински имоти за държавни нужди. Част от този риск ще се изразив пропуснати ползи за собствениците на земя.
Както се знае, въпреки забраната в момента има начини да се продаваземя на чужденци и това се прави. Новият текст не променя нищо в товаотношение, освен че може донякъде да облекчи законовите процедури заосъществяване на това право. Онези собственици, които искат да продадатнякому земята си, ще го правят независимо дали става дума за гражданина ЕС или за такива на Украйна, Руската Федерация, Чечня, Грузия и т.н.
Икономическият смисъл
Собствеността върху земя има известни особености.
Първо, някой може да я притежава, но не може да я носи със себе си.Иначе казано, дори и да я купи, “чужденецът” не може да я изнесе в чужбина.
Второ, някой може да я притежава, но това не означава, че може непосредственода я употребява, например земята не става за ядене. За да може да се“яде”, земята трябва да носи доход. А за да носи доход, са необходимивложения за напояване, трактори, торове, семена и пр. (ако изобщо евъзможно да се изградят определени съоръжения и преодолеят рисковете,свързани със селското стопанство).
В този смисъл, ако в момента цената на декар е около 200 лева (а товае наистина една добра цена* ), ще са необходими още три до четири пътиповече средства, за да почне земеделската земята да носи доход. Такавае цената на декар в плодородните земи на Гърция или в североизточнаУнгария. Това означава, че в България цената на земеделската земя есамо привидно ниска. И по този повод почти нищо не може да се направи.
Освен това излиза, че приравняването на условията за либерализиранена пазара на земя на тези в Гърция или Унгария само ще подтиска ценитена земята на относително ниски равнища.
Кой губи и кой печели?
Очевидно е, че губят собствениците на земя.
Мораториумът за продажба на земеделска земя на чужденци вероятно щесе запази до 2014 г. Към 2011 г. превръщането на земята в капитал внова Европа вече ще бъде освободено от държавни ограничения. Инвестициитев селско стопанство вероятно ще отиват натам, а не към България. Българияобаче няма да може да ограничава вноса на стоки от ЕС. И в момента хранително-вкусоватапромишленост работи с около 70-80 на сто вносни суровини. Плодоветена българската земеделска земя ще бъдат към 2014 г. само за домашна,но не и за промишлена употреба. Следователно инвестициите в българскоселско стопанство ще бъдат с трайно по-ниска възвращаемост, а това щеподдържа и цените на земята по-ниски.
Не е толкова ясно кой печели.
Предложението за 7-годишен и действащ след формалното присъединяванемораториум върху продажбата на земя на чужденци в новите страни-членкибе направено от комисията на ЕС през май 2001 г. и се отнасяше за всичкикандидати с такива ограничения (България, Унгария, Чехия, Словакия,Румъния и Полша). Ползата за старите страни членки е известно задържанена износа на капитали.
В страните с мораториум печелят на първо място посредниците при сделкисъс земя (най-вече адвокати) местните лица, които по стечение на обстоятелстватаимат средства и искат да купят земя относително евтино.
Има известна полза и за арендаторите, особено ако договорите им сас къси срокове. Увеличаването на цените по сделките със земя ще увеличинаема на земя. В България арендаторите на земя през 2004 г. са около2 700 – 2 800 (селскостопански кооперации и частни фермери) и те санаели близо 3,5 млн. декара от 225 – 230 хиляди собственика.
Друга група печеливши, са онези които имат известно феодално отношениекъм земеделската земя и земята изобщо, онези, от които зависи: а) регистрациятаи разрешаването на сделки със земя, б) промяна на предназначението,в) влиянието върху цените на имотите чрез инициирането на държавни проектии г) други подобни действия. Това са кметовете, областните управителии в край сметка правителството и политическите партии, които се съревноваватза съставяне на следващото правителство.
____________________
* Според САПИ средната пазарна цена през 2003 г. е 143 лева за декар(виж: http://free.bol.bg/sapi/sapi_zemia_uvod.htm– според нас цената е вероятно с 15-20% по-висока).