Неравенството в доходите расте; самите доходи обаче растат по-бързо

Подоходното неравенство е популярна тема, често дискутирана от анализатори на социални феномени Тази седмица темата отново излезе на преден план около публикуването на данните от индекса S80/S20 на Евростат за 2016 г., който измерва разликата в средния доход между най-горния и най-долния квинтил[1] по доходите.

Повечето статии по темата обаче се ограничиха само с посочването на новата стойност на индекса и отбелязването, че тя нараства постепенно през последните години, което неминуемо навежда на извода, че България е изправена пред значителен социален проблем с неравенството в доходите. Тук ще опитаме да разгледаме по-подробно значението на индекса и да го поставим в по-широк контекст.

Първият факт, който се пропуска, е, че данните от последното изследване на доходите и условията на живот (SILC), въз основа на които се изготвя S80/S20 индексът, не са сравними с тези от предишния период, благодарение на разширяването на извадката.Заради включването на 1300 нови домакинства в изследването, последната стойност на индекса най-вероятно е по-прецизна от тези от предишни години, но е и несравнима с тях. Т.е. на база на тези данни не може да се твърди, че има нарастване на неравенството в доходите. На практика, тазгодишната стойност на индекса представлява ново начало на динамичния ред, вследствие на което ще сме в състояние да установим тенденция към нарастване или спад чак при публикуването на данните от SILC 2017, който също ще ползва по-голямата извадка; всякакви други заключения са прибързани.

S80/S20 индексът се интересува само от различията между най-богатите и най-бедните – въпреки че това представлява полезно представяне на най-полярните разлики в дадено общество, то оставя 3/5 от домакинствата извън картинката. Друг индикатор за подоходно неравенство, коефициентът на Джини, взема именно доходите на цялото население. Той се измерва в ЕС отново чрез нетния разполагаем доход на домакинствата на скала от 0 или напълно равни доходи до 100, където целият национален доход е съсредоточен в едно домакинство. За България коефициентът на Джини е претърпял минимална промяна през последните осем години[2] – през 2008 г. е бил 35,9, през 2015 – 37. Новото, по-точно измерване го поставя на 38,3 при 30,8 средно за ЕС.

Интересното е, че лек спад в коефициента се наблюдава в периода по време и след икономическата криза, най-вероятно в резултат на по-голям спад на доходите на по-богатите при свиването на икономиката. С други думи, намаляването на неравенството не е непременно знак за подобряване на състоянието на икономиката и изпреварващ ръст на доходите на по-бедните – тъкмо обратното, то може да означава че всички са обеднели, но някои са обеднели повече от други.

Източник: Евростат

Различните показатели за неравенство обаче не казват нищо за самите доходи. По тази причина си струва да разгледаме динамиката в годишния разполагаем доход на лице от домакинството, предоставяни от НСИ. Динамиката на доходите за периода, за който се ползва една и съща извадка, сочи, че между 2008 и 2015 г. те са нараснали средно с 37%. Ръстът е разпределен доста равномерно между отделните  децилни групи, като е малко по-бавен при най-бедните и най-богатите 10% от населението (съответно с 26% и 32%), а е най-бърз при „средната класа“, която условно можем да търсим в четвъртия, петия и шестия децил.

Източник: НСИ

При разглеждането на доходите не бива да се пренебрегва и сравнението с останалите европейски държави. Сравнението по покупателна способност сочи, че доходите на българите постепенно стопяват разликата с останалите европейски държави и въпреки че сме далеч от паритет дори с централноевропейските нива, сближаването не може да бъде отхвърлено с лека ръка.

Сами по себе си данните за подоходното неравенство не са повод за притеснение. Ако, подобно на периода на кризата, те бяха комбинирани и със спад на доходите, то тогава би наистина имало основание за тревога. Това, което наблюдаваме днес, обаче е най-вече продукт както на подобрения метод за отразяване на структурата на доходите, така и на обстоятелството, че икономическият подем не облагодетелства всички по равно, но всички се облагодетелстват от него.

[1] най-горните и съответно най-долните 20% от домакинствата след като последните са подредени по големината на доходите си

[2] Тук трябва да се отбележи, че данните преди 2008 не са сравними поради смяна на методиката