Неподлежащо на приватизация, но неподходящо за ликвидация – що е то?
С проект за промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), министерството предложи спиране на приватизацията на държавното дружество „Сортови семена-Елит“ – София и добавянето му в забранителния списък (на предприятия, неподлежащи на приватизация). Фирмата е в процедура за приватизация от 2000 г. От 2003 г. до 2006 г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол продава като обособени части пет от седемте клона на дружеството. Миналата година е продадена и „Опитна станция по сортоподдържане и семепроизводство“, гр. Бяла Слатина и в момента дружеството разполага само със „Завод за сушене и калибриране на хибридна царевица“, гр. Кнежа.
В момента „Сортови семена-Елит“ изпитва значителни финансови затруднения и обяснение за това намираме в частичната предварителна оценка на въздействието на законопроекта, направена от МЗХГ. В нея четем следното: „Клонът на дружеството не притежава собствена земя и поради тази причина осъществява дейността си чрез договори за съвместно производство с частни земеделски кооперации, дребни производители и собственици на земеделска земя в района на гр. Кнежа. При договаряне за съвместно производство с годините все по-трудно се намират земеделски производители и търговски партньори. Всички те предпочитат да работят с фирми с ясен статут, което е довело до тяхното оттегляне като контрагенти на дружеството.“ Дружеството е „в неблагоприятна конкурентна позиция в сектора спрямо появилите се множество чуждестранни и национални частни фирми“. Липсва инвеститорски интерес и възможност да се реализира конкурентна процедура за продажба. По всичко личи, че дружеството е неперспективно и при други обстоятелства най-вероятно щеше да е закрито.
Въпреки това обаче се предлага прехвърлянето му в забранителния списък, напълно в духа на предприетата от миналото лято политика на Агенцията по приватизация да „оздравява“ останалите в ресурса ѝ дружества, а не да ги продава. За целта се излагат аргументи, че вече списъкът е сведен до предприятия от стратегическо и национално значение или че продължаващата вече дълги години процедура за приватизация на някои от тях е затруднила осъществяването на конкурентна процедура за продажба. С бърз преглед на забранителния списък (в който са включени малко над 100 дружества, по-голямата част от които болници) обаче можем да открием предприятия, които не опазват културно наследство и чиято дейност не е стратегическа или от национален интерес. Напротив, тези дружества имат бизнес, който се предлага и от множество частни фирми (като държавната охранителна фирма МОБА). Да не говорим, че по този начин държавата развива и несвойствени за нея дейности.
Имайки предвид целта на процеса по приватизация, трудно можем да си обясним защо този списък трябва допълнително да се разширява по принцип и в частния случай на „Сортови семена-Елит“ ЕАД. В мотивите на предложението намираме обяснението, че „наличието на работеща държавна структура за семепроизводство ще бъде фактор, гарантиращ по-голяма устойчивост и стабилност на земеделското производство в страната и ще запази способността за намеса в производството и пазара на семена при необходимост, например за регулация на цените“. Тези мотиви можем да разчетем като желание за ненужна и вредна държавна намеса в условията на пазарно стопанство.Отбелязва се още, че „с развитието и запазването на търговското дружество може да се намали развитието на негативни тенденции, като се разкрият нови работни места“ и се споменава възможно партньорство с научно-изследователски институти.
В становището на дирекция „Модернизация на администрацията” намираме много въпроси, които е нормално човек да си зададе, запознавайки се с мотивите за прекратяване на процеса по приватизацията на дружество. Така например, в становището се пита следното:
-„Защо от 2000 г., когато е била открита процедура за приватизация на дружеството, до момента, „Сортови семена – Елит” ЕАД, гр. София не е било приватизирано и за тези години губи добре работещи структури, земи, машини и оборудване?“
-„Как ще се отрази на другите предприятия от този сектор включването на „Сортови семена – Елит” ЕАД в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, раздел III (бел. а.) „Министерство на земеделието, храните и горите” от Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Ще се третират ли по различен начин от останалите фирми в сектора при сравнима ситуация?“
По отношение на социалното въздействие цитираното становище прави поправка и на твърдението от Частичната оценка на въздействието, че в предприятието работят 10 човека на постоянни трудови договори. Заетите всъщност се оказват 4 според справка с Търговския регистър. Опровергано е и твърдението, че дружеството не може да кандидатства за заеми от банкови институции и за отпускане на средства по европейски програми. Според законовите разпоредби за целта е необходимо разрешение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно на общинските съвети.
Дирекцията изисква окончателна оценка на въздействието, която да бъде съобразена с препоръките от становището.
С промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 2017 г., на практика беше спряна приватизацията с блокиране на всички сделки за държавни компании и техните дъщерни дружества, както и ограничаването на продажбата на обособени части от имуществото им. Продажба на държавно дружество вече е възможна само след одобрението на депутатите. Предвид това „Сортови семена – Елит“ ЕАД има потенциала да се превърне в едно от икономическите зомбита, които, вместо да бъде ликвидирано по всяка икономическа логика, ще продължи да съществува и да пилее обществен ресурс. Едното обяснение за този ход е, че той идва в услуга на определен бизнес, който има интерес от съществуването на тази държавна фирма – обикновено с цел източването ѝ. Другото е безхаберие и некомпетентност при управлението на държавната собственост. Което и да е от тях, меко казано не говори добре за министерството, предприело този ход.
* Авторът е стипендиант в ИПИ