Неочакваните промени в акцизите за 2007 г.

По време на дебатите по бюджета на Република България през 2007 г., които продължават през последните 3 седмици, стана ясно, че се подготвят две основни промени в ставките за акцизите за 2007 г.:

1. Променя се структурата на акцизите върху цигарите. Към момента акцизите се формират от адвалорен данък в размер на 48% от цената на дребно плюс 15 лв за 1000 къса. Предвиждат се следните промени в структурата на данъка – адвалорният компонент става 54% от цената на дребно, а специфичният компонент – 6,5 лв за 1000 къса.

2. Повишават се ставките на акцизите върху течните горива спрямо предвидения график за хармонизиране на режима на данъчно облагане на България с този на ЕС. Според разчетите на Министерство на финансите, предсрочно увеличените акцизи ще доведат до допълнително приходи в бюджета в размер на 51 милиона лв през следващата година.

Акцизи върху цигарите

Промяната в структурата на акцизите върху цигарите ще доведе до следните ефекти: понижаване на данъка в абсолютен размер за цигарите от най-нисък ценови клас, запазване на цената на цигарите от среден ценови клас и повишаване на данъчния размер за скъпите цигари. Това означава, че облагодетелстван ще бъде Булгартабак Холдинг, тъй като цигарите, които се произвеждат от компанията, са от най-нисък ценови клас за България и следователно промените в акцизите ще доведат до тяхното понижаване. За сметка на това ще се повишат цените на вносните марки “Марлборо”, “Кент”, “Давидов” и др.

Според директивата на ЕК за акцизите върху тютюневите изделия всяка страна членка на ЕС решава каква да бъде структурата на акциза, но адвалорният компонент трябва да бъде между 5 и 55% от продажната цена на дребно, а минималната ставка на целия акциз е 64 евро (125 лв). Към септември тази година средният акциз в България е 73 лв. Адвалорният компонент от общата ставка на акциза върху цигарите в България (48% към момента) е по-висок от средните нива в ЕС (36,5%).

Всяка специфична структура на акциза оказва различни ефекти върху индустрията и върху пазара като цяло. Според професор Кносен от университета Маастрихт, по-големият дял на адвалорния компонент от данъка увеличава ценовите различия на отделните марки цигари в абсолютен размер, водят до по-малко инвестиции от страна на производителите във висококачествени продукти, насърчават потреблението на по-евтини и некачествени цигари. Следователно допълнителното увеличаване на адвалорният компонент на акциза в България ще подейства неблагоприятно върху пазара на скъпи и качествени цигари.

Акцизи върху течните горива

Повишаването на акцизите върху горивата, освен отчетените 51 млн. лв. приходи за бюджета, ще доведе до оскъпяване на всички стоки и услуги по веригата, при които производствените разходи включват горива. Най-голямо отражение върху цените за крайни потребители ще окажат тези стоки и услуги, които са най-енергоемки от гледна точка на използване на течни горива при производството им и в същото време търсенето им е ценово нееластично (като основните хранителни продукти и транспорт), т.е. производителите и доставчиците могат да прехвърлят по-голяма част от бремето на косвените данъци върху потребителите. Това означава, че не само ще се увеличи средното ценово равнище на цените на стоките и услугите в страната, но ще се променят и относителните цени на продуктите на пазара.

Акцизите са косвен данък върху потреблението на определени продукти. Но за разлика от данъка върху добавената стойност, който представлява общ данък за всички стоки (с изключение на някои изрично освободени от ДДС стоки и услуги), акцизите са специфичен данък, с който се облагат само определени стоки. Облагането на тези стоки има следните конкретни задачи:

• Да се намали и ограничи потреблението на стоки, които се считат за вредни за здравето на човека – алкохол, цигари, горива, които замърсяват природата.

• Държавата да използва целево приходите от акцизи, като финансира такива мероприятия и публични услуги, които коригират негативните ефекти от потреблението на вредните стоки – например провеждане на кампании срещу тютюнопушене, профилактични прегледи, по-добри здравни услуги, опазване на околната среда и др.

• Част от акзиците върху горивата следва да се изразходват за подобряване на пътищата и изграждане на инфраструктура. От състоянието на пътната мрежа зависи общото потребление на горива в страната. Хората, които използват пътищата най-много, плащат най-много акцизи поради относително по-голямото им потребление на горива. Това е един индиректен начин този, който ползва услугата “пътища”, да плаща в най-голяма степен за нея.

Но за какво ще бъдат използвани в България събраните допълнителни приходи в бюджета от ускореното повишаване на акцизите? За нито едно от посочените по-горе цели, а за финансиране на бюджета на армията, за да достигне 2.55% от БВП през 2007 г. От Министерство на отбраната аргументират необходимостта си от повече средства с изискване на НАТО за минимален бюджет за армия, равен на 2.6% от БВП. Както обяви Георги Ангелов на пресконференцията, организирана от ИПИ в 13 ноември по повод представяне на алтернативен бюджет с ниски данъци, неофициалната препоръка на НАТО към страните-членки на Алианса е да отделят минимум 2% от БВП за разходи за армията. Идеята България да достигне 2.6% е инициатива на страната ни, която може да се предоговори. Предвидените 2.55% разходи за 2007 г. отреждат на България място в челната тройка от страните от ЕС по показателя размер на разходите за армия като процент от БВП. Фактът, че ще бъдем сред първенците в тази класация, едва дали ще донесе някакво удовлетворение на по-голямата част от данъкоплатците в България, които ще предпочетат да запазят отнетия им държавата доход, който отива за армията и да го използват за по-необходими нужди.

Ефекти от предсрочното повишаване на акцизите върху горивата:

– Увеличава се инфлацията в страната.

– По-високите акцизи ще доведат до по-големи приходи в бюджета от първоначално заложените – от ДДС и други косвени данъци. Тъй като разчетите на бюджет 2007 г. не са правени при такива допускания, най-вероятно ще има отново преизпълнение на приходната част от бюджета, което означава изземване на по-голям доход от данъкоплатците от необходимия за финансиране на предвидените публични блага.

– Създава се непредвидимост в бизнес средата, тъй като управляващите не се придържат към предварително установените параметри на приети стратегии и официални становища.

– Увеличава се общото данъчно бреме за икономката, което означава по-голяма неефективност в резултат на преразпределението на средства и по-малко разполагаем доход за гражданите.

– По-високите приходи от акцизите не се използват по предназначение – за подобряване на пътната инфраструктура в страната или за опазване на околната среда, а ще бъдат насочени към по-големи разходи за армията. Увеличените разходи за армия не водят до преки позитивни ефекти върху икономиката и повишаване на икономическия растеж, каквито са директните ефекти от по-ниските данъци и стабилността на инвестиционната среда.

– Създават се прецеденти за лобиране пред правителството, което ще служи като пример на други министерства и бюджетни структури при обосноваване на искане за повече пари и покриване на допълнителни разходи.

Неконсистентност и непрозрачност във водената политика в страната

През седмицата няколко представители от НДСВ съобщиха пред медиите, че увеличението на предвидените ставки на акцизите върху горивата не е обвързано с отпускането на повече пари за Министерство на отбраната и Министерство на бедствията и авариите. Въпреки, че връзката между двете събития беше призната и от премиера Сергей Станишев, от НДСВ се оправдаха с МВФ, който е предложил да бъдат увеличени акцизите като буфер срещу евентуалните рискове за бюджета от членството на страната ни в ЕС. Ще припомним, че последното осмо споразумение на България с МВФ беше удължено до март 2007 г., въпреки че то трябваше да приключи до септември 2006 г. След март не се очаква сключване на ново споразумение с Фонда, а продължаване на сътрудничеството чрез експертни мнения и оценки. Факт е, че когато МВФ настояваше за премахване на класовете за прослужени години в началото на 2006 г., което беше част от подписан меморандум през 2004 г. между МВФ и България, управляващите предпочетоха да не спазят ангажимента си, въпреки настояването на Фонда. По отношение на акцизите, обаче според думите на управляващите, те се съобразяват “на добра воля” с представители на Фонда, въпреки направените разчети на проектобюджета при по-ниски ставки. Няма как да повярваме, че увеличения бюджет на Министерство на отбраната и по-високите ставки на акцизите са съвпадение и нямат общо по между си. Избягването да се поеме политическа отговорност при вземането на решения, които засягат всички граждани и оправдаването с трети страни е сигнал за непрозрачност във водената политика на страната, отказ от осъществяване на диалог по важни въпроси и наличието на политически интереси.

Другата отправна точка, от която може да се коментира решението на управляващите, е през призмата на изказаната решителност на министър-председателя Сергей Станишев, че неговият кабинет няма да допусне търговците да спекулират с цените на стоките преди влизането на страната с ЕС. Ето че именно кабинетът създава предпоставка за вдигане на цените. Очакването за по-високи цени и изненадата върху бизнеса ще се отрази още сега, в последните седмици преди влизането на страната в ЕС, тъй като цените инкорпорират в себе си очаквания за промените в бизнес средата. Разбира се, правителството не трябва да предприема никакви мерки срещи доставчиците и производителите, защото свободният пазар е единственият регулатор за установяване на справедливи пазарни цени на стоките, които отразяват в най-голяма степен реалната стойност на продуктите. Индуцирането на инфлация чрез изкуствено завишаване на цените чрез по-високи косвени данъци, обаче, е в ръцете на правителството.


Свързани публикации.