Не че няма купувачи за БДЖ – изискванията са нереални
Малко повече от месец след началото на процедурата за приватизация на „БДЖ – Товарни превози“, процедурата беше спряна заради „липсата на сериозен инвеститорски интерес още в началния етап на конкурса и невъзможността да се реализира конкурентна процедура за дружеството“, мотивират се от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Интересното обаче е че 6 кандидата закупуват документация за участие в конкурса, но от тях само един продължава в процедурата. Това не означава, че няма инвеститорски интерес, а че такъв има, но нещо го възпрепятства.
Предварителните изисквания за участие в приватизацията се делят на две.
- За финансови инвеститори:
· Да управляват финансови активи или да притежават дялови участия на стойност не по-малка от 1 млрд. евро за последните три финансови години;
· Да имат собствен капитал от не по-малко от 20 млн. евро за последната финансова година.
- За стратегически инвеститори:
· Да са извършвали дейности, свързани с железопътни превози на товари за последните 10 години;
· Да имат приходи за всяка от последни три години в размер не по-малък от 400 млн. евро.
Единственият продължил кандидат преди процедурата да бъде отменена е „Дует Реълуей България“, който е финансов инвеститор. Компанията е учредена сутринта на 11 юли т.г. и разполага със собствен капитал от 10 лв. Накратко – компанията не е оперирала дори една седмица, а капиталът ѝ е далеч от минималните изисквания.
Завишени изисквания за стратегическите инвеститори
По-интересни са изискванията към стратегическите инвеститори – 400 млн. евро приходи за всяка от последните три години. Това е изискване за закупуване на дружество с приходи от продажби за 2010 и 2009 г. от съответно 153,7 млн. лв. и 137 млн. лв., а за 2011 г. няма данни в Търговския регистър. Т.е. приходите на купувача трябва да са над 5 пъти по-високи от приходите на „БДЖ – Товарни превози“. Защо? Защо точно 5 пъти, а не 2 пъти или 13 пъти? Има ли обосновка зад това изискване?
Изискванията за капитал на стратегическите инвеститори са 20 млн. евро, при положение, че „БДЖ – Товарни превози“ има общ капитал от 4 млн. лв. през 2009 г. и -9 млн. лв. през 2010 г., заради загубите през същата година. Каква е обосновката зад това?!
Необосновано високи очаквания за цената на дружеството
Следващият абсурден момент са надеждите на управляващите за цената, на която се приватизира дружеството и която е водеща при оценяването на офертите.
Според транспортния министър сделката ще е успешна, ако цената е около 200 млн. лв. И това е на фона на активи на „БДЖ – Товарни превози“ за 2010 г. от 90 млн. лв. и финансова загуба за същата година от близо 13 млн. лв. Не стига това, ами липсват и данни за задълженията на дружеството в годишния му отчет, но предвид финансовите загуби през 2009-2010 г., може да се очаква те да се увеличават.
Абсурдни социални изисквания
Черешката на тортата, разбира се, идва от синдиката на железничарите към КНСБ, които са заложили не по-малко странни и необосновани „социални“ изисквания към бъдещия купувач. Новият собственик ще се задължи да запази средното ниво на заетите и разходите за труд през следващите три години. И това е на фона на загуби от близо 13 млн. лв. и 25,7 млн. лв. съответно за 2009 г. и 2010 г.
Защо няма да има инвеститори?
Като оставим настрана финансовия инвеститор, който очевидно не би спазил дори разумни изисквания за дейност, финансов портфейл и приходи поради късната си регистрация, всички останали изисквания изглеждат сюрреалистични.
Няма как да се опитваш да продадеш дружество, което е на загуба, да задължиш бъдещия купувач да не оптимизира разходите за и броя на заетите и да очакваш, че инвеститорите ще се надпреварват кой да даде по-висока цена за това дружество. Никой здравомислещ предприемач няма да плати над два пъти повече за активите на губещо дружество, като след това ще наследи и задълженията му.
От проведената процедура не може еднозначно да се изведе изводът, че няма интерес към приватизация на „БДЖ – Товарни превози“, защото много по-вероятно изглежда такъв да е имало, но да е бил задушен от неразумно високите изисквания.
