Напред към повече регулации

Въпрос: Какво е общото междуодитори, магистър – фармацевти, инженери в инвестиционното проектиране, архитекти, нотариуси, адвокати, частни съдебни изпълнители и представители по индустриална собственост?

Отговор: Това са професии, които законодателят, най-често след силно лобиране от страна на действащите вече специалисти, „затваря” входа, така че да е по-трудно, по-скъпо или просто невъзможно да се появи конкуренция.

Мотивите, които чиновниците представят на обществото, когато се предлага поредното затваряне на една професия са горе-долу следните:

• „..Необходимост от регулиране на обществения интерес” – безсмислено твърдение само по себе си – закони се правят тогава, когато се решава проблем, а не защото има едни хора, които трябва да бъдат регулирани!
• „…Необходимост от уреждане на по-високо нормативно ниво на отношенията, свързани с дейносттана ….” – видно е, че чиновниците се чувстват призвани да създават нови правила и точно затова трябва да има постоянен контрол върху работата им.
• „..Привеждане на националната уредба в съответствие с правото на Европейския съюз” – тукпочти винаги се посочват примери на страни като Франция, Белгия, Италия, Люксембург, Португалия, които са известни с прекомерното си регулиране по принцип (виж графиката, която показва страните, сочени като добър пример в аргументите за проект на Закон за камарата на представителите по индустриална собственост). 

От няколко години все повече професии винят конкуренцията за трудното си положение, измислят похвати за ограничаването ѝ, а чиновниците загрижено обличат исканията им в закони. Най-често този процес не влиза в полезрението на гражданите, а някои от упражняващите професиите не смеят да се опълчат, тъй като ще бъдат нарочени за изменници.

Конкретният повод за този коментар е публикуването в Портала за обществени консултации на проект на Закон за камарата на представителите по индустриална собственост. Той има всички реквизити на недомислен, повишаващ цената на услугите и създаващ допълнителни регулации проект. Ето и примери:

1. Създава се Камара на представителите по индустриална собственост – очаква се тя да „въведе ред” в професия, за която проблеми до момента не са известни или поне не са цитирани като проблем в мотивите към проекта.

2. Членството в Камарата е задължително – това не е изненадващо–така поставяш под контрол цялата професия.

3. За членството се плаща встъпителна и годишна вноска – с други думи, нов данък. Дори и да се твърди, че размерът ще се определя от Камарата, вноските заедно със задължителното членство са форма на принуда спрямо професията без изобщо да се гарантира по-високо качество, например.

4. Въвежда се задължителен стаж в областта на индустриалната собственост най-малко 3 години, придобит в последните 10 години (до момента изискването в Наредбата е единствено за „практика в областта на закрилата на индустриалната собственост – две години”) – повишението на изискванията не е аргументирано в мотивите и затовапредполагаме най-елементарната цел – намаление на хората, които ще могат да бъдат регистрирани и отново – без това да гарантира задължително по-добро качество на услугите.

5. Налагат се ограничения за рекламиране на дейността – аргументи в проекта липсват.

6. Изрично е записано че „Представителят е длъжен да обезпечи осъществяването на своята дейност по подходящ начин така че да поддържа стандартни комуникационни средства и оборудване, позволяващи му да обработва и съхранява документация и информация по повод упражняване  на професията.” – даваме този пример за да стане видно до какви подробности чиновниците считат, че трябва да определят правилата.

7. Въвежда се застраховка за покриване на вредите, чието минимално задължително застрахователно покритие ще се определя от Камарата – тук вече се дават значителни правомощия на новосъздадената Камара, които директно влияят на разходите на професията.

8. Въвежда се дисциплинарно наказание за „уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от себестойността на предоставяната насреща услуга или в противоречие с добрите нрави и/или професионалната етика” – безсмислено ограничение, което е трудно да се докаже, но може успешно да служи за наказване на нарушителите.

Примерите са достатъчни за да се оттегли проектът, но това едва ли ще се случи. От 8 години всички професии, цитирани в началото на статията успяха да прокарат идеите си в нарочен закон. Ефектите са видни – ограничена конкуренция, ограничен избор в определени райони на страната, цени, които не са коригирани надолу, въпреки кризата.

Защо е възможно това?

Защото не се мисли преди да се правят закони.

Защото се правят закони не защото има проблем за решаване, а защото трябва да се правят закони.

Защото се правят закони без обсъждане – така е възможно лобистки интереси да прокарват предложенията си.

Какво може да се направи?

Лесно е – въвежда се задължително изискване всеки проект да е придружен с оценка на въздействието и всеки, който няма такава да не се завежда в Парламента, камо ли да се разглежда.

Решението е елементарно, но в този случай ще се наложи администрацията да обосновава с аргументи политиките си. Нещо, което за българските чиновници в повечето случаи е невъзможно!

Графика: Брой регулирани професии в ЕС

Бележка: Жълтият цвят са страните, посочени като пример в аргументацията на проекта на Закон за камарата на представителите по индустриална собственост