Напразните препоръки като хронология на отказа от смислени реформи

Смисълът България да получава препоръки от утвърдените международни институции в областта на правосъдието е в това в обозрим исторически момент българските съд и прокуратура да отговарят на стандартите на западните демокрации. Оттам правоохранителните и правораздавателните институции се очаква да дават толкова сигурност, колкото имат гражданите на страните от Стария свят. Реципрочно сигурността за човека се трансформира в спокойствие и предвидимост за инициативите му, тоест добри условия за живот и добра среда за предприемачество.

За пореден път България получава оценка за свършена работа в сферата правосъдие. Този път от Доклада на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (наричана Венецианска комисия). Оценката не е изписана с цифри, но  с оглед повтарящите се с години едни и също препоръки можем да заключим, че е за несвършена работа.

Условието България да се присъедини към Европейския съюз бе да постигне на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията. Това обещание вече 10 г. стои неизпълнено. Какво следва да бъде направено е повече от ясно, но липсва институционалното усилие на законодателната и изпълнителната власт. Освен до лошо качество на живот неизпълнението на препоръките води и до неизпълнение от страна на държавата на ангажиментите ѝ по редица международни договори. Членството в ЕС се крепи на договор, който поражда задължения, принадлежността към Съвета на Европа също. Тогава властимащите, чрез управленските си политики, злепоставят държавата в международен план, правейки я несигурен партньор, а във вътрешната политика я правят гарант за корупция и лоша среда за бизнес и живот.

В настоящия доклад се стига дори до това Комисията да припомни как част от нещата са вече многократно повтаряни (стр. 4, параграф 12). Ето три основни проблемни теми:

Премахване на политическото влияние във Висшия съдебен съвет (ВСС)

През кои години последователно е отправяна препоръката

Какво се е случило

Какво е състоянието днес и до какво води

–          2017 г. – препоръчва се членовете на ВСС, избирани от парламента, да бъдат номинирани от професионалните организации, граждански организации и академичните среди 


  –          2015 г. – по повод поискано от Народното събрание становище при промените в Конституцията

 

 

 –          2003 г.


 –          2002 г.


 –          1999 г.

Няма официално изявление от Министерство на правосъдието (МП) и правителството

 

 

Препоръките не са възприети в цялост. Изпълнена е препоръката, отправена 16 г. по-рано членовете на ВСС от парламентарната квота да се избират с квалифицирано мнозинство.

 

Препоръките не са възприети

Препоръките не са възприети

Препоръките не са възприети

През септември 2017 г. се проведе предизвестен избор за членове на ВСС при пълно пренебрегване на демократичните принципи и процедури. Номинираха се политически удобни лица за членове на ВСС. Историята е показала, че такива лица често стават проводници на политическо влияние и последващи от това корупционни практики и зависимости.

 

Съдийската колегия на ВСС да е в състав мнозинство от съдии, избирани от съдии

През кои години последователно е отправяна препоръката 

Какво се е случило

Какво е състоянието днес и до какво води

–          2017 Венецианска комисия, по повод промените в ЗСВ от 2016

 

 –          2015 г. – ВК по повод поискано от Народното събрание становище при промените в Конституцията

 

–          2009 г. – ВК по повод изменения в Закона за съдебната власт

–          2008 г. – ВК по повод промените в Конституцията от 2007 г.

 

Няма официално изявление от МП и правителството

 

НС получава становище и не се съобразява с него. Няма изложени мотиви защо.

 

 

Препоръките не са възприети

  

Препоръките не са възприети

Съдийската колегия на ВСС се състои от 14 члена – председателите на върховните съдилища, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Това води до политически натиск върху съдиите и висок риск от корупция в системата. В съдийската колегия има риск да попаднат и прокурори през квотата на парламента. Прокуратурата неправомерно влияе на избора на председателите на върховните съдилища като Председателите на ВАС и ВКС могат да бъдат избрани дори без гласовете на съдии, избрани от съдиите.

 

Повишаване отчетността на главния прокурор. Възможност за независимо разследване на действията му

През кои години последователно е отправяна препоръката

Какво се е случило

Какво е състоянието днес и до какво води

–          2017 г. – ВК препоръчва разработване на допълнителни критерии за отстраняване на главния прокурор, тъй като настоящите са трудни за установяване и упражняване. Липсва възможност за независимо разследване на ГП. Препоръките препотвърждават изводите от цялостния структурен и функционален анализ на Прокуратурата. 

Проблемът е в съсредоточаването на твърде много власт в правомощията на главния прокурор без контрол как се упражнява. Главният прокурор може да саботира всяко разследване срещу себе си.

Министерството на правосъдието е в процес на изработване на стандарти за разследване както на главния прокурор, така и на председателите на върховните съдилища. Изначално грешен е подходът. Съдиите са носители на съдебната власт, в това число и председателите на върховните съдилища, и следва да бъдат независими и в никакъв случай приравнявани по статут на главния прокурор. Приравняването на статута на съдиите на прокурорите по повод отчетността е строго критикувано в становище на ВК към България от 2008 г.

 

В заключение

Така както в обществото текат процеси от преход към един тип икономика към друг, така и в правосъдието следва да бъдат отменени редица порочни институти. Отсъстват експертни аргументи от управляващите защо препоръките на Венецианската комисия остават безадресни. Липсват и политически мотиви и отговор пред обществото от какво са се ръководили партиите и отделните народни представители, гласувайки против дадено законодателно решение. Липсва анализ и изправяне пред обществото с отговорната позиция – „ние направихме тези реформи, оценяваме ги като положителни или отрицателни”. След адресираната препоръка остава очакването държавните институции да произведат решения. А показателно за препоръките на Венецианската комисия е заключение от доклада ѝ към България през 2008 г.: „Най-важно обаче е, че Венецианската комисия не ориентира своите необвързащи препоръки по възможно най-ниския общ знаменател на функционирането на системата, а се съсредоточава върху това, което според нея е необходимо за пълното съответствие с европейските стандарти.”


Свързани публикации.