Нали не ни чака и държавна комисия по такситата?
Хубаво е да се возиш в ново такси, при това на нормални цени. Толкова е хубаво, че през последните години родните бюрократи решиха просто да забранят алтернативата – стари коли (над 10 г.) вече не могат да бъдат таксита и от скоро има таван на цените на таксиметровите услуги. Ето че не мина много време и тези регулативни решения се превърнаха в проблем – проблем както за самите таксита, така и за клиентите им.
Регулацията на цените на такситата е изключително интересен въпрос, който сме коментирали неведнъж през последните години. Причината за подобна намеса бе ясна за всички – съществуването на таксита, които возят на много завишени цени или т. нар. „копърки”. Тези таксита по принцип не предлагаха някаква по-добра услуга, а просто разчитаха на разсеяни клиенти, които да се излъжат и да се качат при тях. Чиновникът и законодателят решиха, че този проблем няма пазарно решение, тоест хората неизбежно ще си останат разсеяни и затова наложи максимална цена, която на практика направи копърките незаконни.
Преди време, покрай дебатите за регулацията на цените на такситата, ИПИ организира поредния си семинар със студенти, на който бе обсъдена и тази тема. На въпрос колко от вас са попадали на „копърки” и са плащали за невниманието си, почти всички в залата вдигнаха ръце, начело с мен като задаващ въпроса, и като че ли потвърдиха тезата за вечната разсеяност на хората. Тук обаче последва друг важен въпрос – колко от вас са попадали на „копърки” повече от три пъти? Нито една ръка не остана вдигната, което беше очаквано и общо взето потвърди тезата, че хората по принцип не са идиоти.
Точно в това се състои и пазарното решение – хората се опарват, стават по-внимателни и решават сами този проблем. Това, което правеше София по-различна в случая, е постоянният приток на нови хора (например студенти), на които им предстоеше да бъдат излъгани за пръв и най-вероятно последен път. Тук обаче също се появи решение – спомнете си „копърките” на старата автогара и какво се случи като се появи новата автогара в София – има си стоянка за таксита, подписан договор с фирма и няма копърки. Проблемът беше изцяло решен, при това пазарно и без излишни регулации. Същото е на летището – в общия случай трябва да си много наивен, за да се хванеш на нечий номер (например любезен чичко да те затика към колата си, която очевидно не е на седянката) и да попаднеш на копърка. Така че решението на проблема с копърките се случваше по един естествен начин, което обаче не спря чиновниците да въведат максимална цена на таксиметровите услуги.
Аргументът за поставянето на таван беше сравнително прост – така ще защитим хората (внимателни или не), а пък и какво толкова може да стане, нали не фиксираме цени и не се месим в ценообразуването. Това не е кой знае каква намеса – всичко е пазарно и просто отгоре има един административен таван. Да, но икономиката не е толкова проста наука и определено не е статична такава. Икономиката изучава човешкото действие, а то е непредвидимо и се влияе от всяка намеса на пазара. Динамичните процеси вследствие на подобна регулация могат да бъдат много.
Ето ви и един пример – когато сложиш максимална цена на километър, ти автоматично предполагаш определена методология на ценообразуване. Логично, чиновникът и законодателят са избрали най-разпространената такава – ценообразуване на километър пробег, но това по никакъв начин не предполага изчерпване на въпроса. Какво се случва, ако такси реши да ценообразува по друг начин? Фиксирана тарифа или на време? Ето, в София вече има таксита, които возят за 4 лева – аз лично се возих на такова такси, като на стъклото си пише 4 лв. фиксирана цена без значение от дестинацията. Подобни таксита има и в Пловдив, с фиксирана цена от 3 лв., но там КЗК се намеси и глоби няколко компании именно заради тази практика. Аргументът е точно, какъвто се предполага: има регулация за ценообразуването на такситата (таван на километър пробег), която предполага използването на определена методология – не може да ценообразувате по различен начин, тъй като няма как да ви регулираме. Ето, че простото налагане на таван на цената вече се превръща в нещо по-сериозно – налагане на метод на ценообразуване и забрана на всички други алтернативи.
Това беше ясен пример как една проста регулация може сериозно да накърни динамичното развитие на един пазар и да убие много дори непредполагаеми алтернативи. Има и други ефекти, вече обвързани с човешкото поведение, очакванията и стимулите. Още докато се налагаше този таван, се появиха мнения, че трябва да се сложи и под на цената – в крайна сметка, така и така ще се меси държавата в цените, дайте направо да сложим едни граници и да е ясно. Всъщност, защо направо не фиксираме цените и да решим всички проблеми – навремето имаше и такива предложения от „представители на бранша”. Сега, дори на протестите онзи ден, се говореше открито за налагането на минимална цена, за да няма „нелоялна конкуренция”. Истината е, че като веднъж се намесиш там, където не ти е мястото – дори и вярвайки, че се месиш малко и си безобиден, ти тръгваш по един път, от който няма лесно измъкване. Няма как да въведеш таван на цените и още на следващия ден да не дойде някой да натиска за минимални цени – то е логично, ти сам си нарушил принципа да не се месиш и вече почти нямаш аргументи срещу подобен натиск.
Поведението на такситата също отговаря на един регулиран пазар – те вече открито си дискутират цените и как щели да ги вдигат съгласувано, за да няма губещи. Все повече се губи усещането за един конкурентен пазар и се налага усещането, че цената се определя в някакъв фалшив обществен дебат, а клиентите съвсем не са водещи в случая. Все едно гледаме ДКЕВР да си изказва за цената на тока и парното – играчите в сектора и държавата решиха това, моля клиентите да плащат. Нека хората сами преценят движението на коя цена им допада повече през последните години – на държавно регулираната цена на ток и парно или на все още конкурентно определяната цена на таксиметрови услуги?
Видно е, че държавата не реши никакъв проблем с налагането на таван на цените на такситата, а просто прехвърли една тежест от групата на разсеяните клиенти към всички останали. Да, вече няма как законово да попаднеш на копърка в София, но всички ние си плащаме за това – откритото договаряне за по-високи цени го доказва. И ако в единия случай имаме едно ужилване – попадаш на копърка и си научаваш урока, то в другия случай имаме дългосрочен проблем, обвързан с все по-голям натиск за координирано покачване на цените и ограничаване на конкуренцията.
