Най-лошата рецесия? По-голям неуспех от 30-те*

Сегашната рецесия по-лоша ли е от Голямата депресия? Въпреки че президентът, много членове на Конгреса и много журналисти продължават да твърдят, че сме в най-лошата рецесия от 30-те години досега, това твърдение е най-меко казано прибързано.

В края на Втората световна война, от 1945 до 1946 г., производството в САЩ спада драстично (с 12,1%), докато световната икономика преминава в цивилна. Най-дълбоката и най-дълго продължилата рецесия в САЩ оттогава започва през 1980 г., когато президент е Джими Картър (БВП пада с 9,6% през второто тримесечие на годината), и не свършва до четвъртото тримесечие на 1982 г., почти две години след встъпването в длъжност на президента Рейгън. През този тригодишен период има и положителни тримесечия, което прави рецесията с двоен спад, но нивото на БВП не достига нивата от 1979 г. чак до 2003 г. Безработицата отчита най-високо ниво от 10,6% през 1982 г.

Данните показват, че и президентът Рейгън, и президентът Обама наследяват икономика страдаща почти от година от никакъв растеж, както и увеличаваща се безработица. (Цифрите са почти идентични). Но Рейгън е бил изправен пред много по-трудна ситуация заради двуцифрената инфлация и 20-процентната основна лихва. За разлика от него, Обама наследява икономика, в която инфлацията пада (впрочем, инфлацията тази година е близо нула) и лихвените проценти са много ниски.

Ситуация, в която работните места намаляват вече е достатъчно лоша, но когато и инфлацията унищожава покупателната способност, мизерията се увеличава допълнително. През 60-те години икономистът Артър Окън създава Индекс на мизерията като събира нивата на безработицата и инфлацията. По време на президентската кампания през 1976 г. Джими Картър редовно атакува президента Джералд Форд за това, че е позволил Индекса на мизерията да достигне 13,57, въпреки че когато г-н Форд напуска поста, той е още по-нисък отколкото когато го наследява от Никсън. По ирония на съдбата, четири години по-късно, когато президентът Картър се съревновава с Роналд Рейгън, Индексът на мизерията достига рекордно високо ниво от 21,98. Г-н Картър няма никакъв аргумент в защита и логично губи изборите. Индексът на мизерията спада с повече от 10 пункта по време на президентството на Рейгън – най-голямото подобрение по време на мандата на един президент в последния половин век.

Икономистите не са изцяло единодушни за точната дефиниция на рецесия, въпреки че рецесия обикновено се дефинира като две или повече поредни тримесечия с отрицателен икономически растеж. Частното Национално бюро за икономически изследвания (НБИИ) служи за авторитет в дефинирането на рецесии в САЩ. НБИИ използва редица фактори, за да характеризира рецесия – включително оценки и не просто промени в БВП. Други икономисти и организации като Международния валутен фонд използват различни дефиниции от НБИИ. Рецесиите може да са не по-дълги от 8 месеца, както тези от 1990-1991 г. и 2001 г., но може и да продължат няколко години. Депресии обикновено са дефинирани като спад с 10 или повече процента, като продължават повече от 4 години.

Президентът Обама пое тотално различен подход от президента Рейгън, за да запали отново икономиката за растеж. Рейгън намали данъците, за да стимулира хората да работят, спестяват и инвестират, като целеше да пришпори предлагането в икономиката, както и търсенето. Обама избра единствено да увеличи държавното харчене в опит да увеличи търсенето, докато в същото време много от неговите нови трудови, екологични, енергийни и други регулации възпрепятстват страната на предлагането в икономиката.

Обама имаше предимството и двете камари на Конгреса да са контролирани от неговата партия, така че успя да прокара пакета за стимулиране на икономиката едва няколко седмици след като пое поста. Рейгън беше ощетен от това, че опозиционната партия контролираше Камарата на представителите, чиито членове и забавиха (до август 1981 г.), и намалиха пакетът за намаляване на данъците.

Всъщност, намаляването на данъците на Рейгън не влизат в сила до 1983 г., повече от две години след като той поема поста. Спъван от Конгрес на опозицията, Рейгън не успява да намали растежа на харченето, което иска, и в резултат на това се получават значителни бюджетни дефицити в ранните етапи на президентството му, като в един момент те достигат 6% от БВП. Дефицитите на Рейгън впрочем изглеждат малки в сравнение с тазгодишния дефицит от 13,5% и прогнозите на администрацията на Обама и Бюджетния офис на Конгреса за огромни дефицити години наред.

Веднага след като намаляването на данъците на Рейгън влиза в сила, икономиката отлита – само през 1984 г. отбелязва растеж от 7,6%. В момента се намираме насред много интересен експеримент. Администрацията и Бюджетният офис прогнозират умерен и непрекъснат растеж от края на тази година до 2019 г. Ако са прави, рецесията от 1980 до 1982 г., а не сегашната, ще остане най-дългия период без икономически растеж след Втората световна война. Ако грешат, наистина ще имаме най-лошия икономически спад от Голямата депресия, като няма да има кого да обвиняват за това, освен себе си.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 14 октомври 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.