Наблюдениявърху българската емиграция в Гърция и Испания

От 1996 г. с известни прекъсвания д-р Евгения Маркова изследва правниястатус и стопанското представяне на българските емигранти в Гърция и– от скоро – в Испания*. Нейните емпирични наблюдения позволяват дасе види, как българските емигранти се справят в тамошни условия.

Предварителни бележки
Известно e, че имигрантите биват нелегални и легални (легализирани).Естествено преминаването от едното състояние в другото е много важно.Нелегални са онези, които в чужбина нямат разрешителни за престой иработа. Легализирани са онези чужденци, които, първо, са били наетина работа или само “живеят” в дадена страна, извън изискванията на имигрантскитей закони, а след това са взели участие в програма за регулиране на статусана нелегалните имигранти в страната домакин, която, ако са завършилиуспешно, придобиват право за легален престой и робата в тази страна.

По начало изследванията на нелегални имигранти са трудни, скъпи и редки.Някои авторитетни източници сочат, че ЕС привлича на година около 500000 такива “неправомерно пребиваващи” “чужденци” (т.е. граждани на страниизвън ЕС). Изследването на д-р Маркова на българската емиграция в Гърцияи наблюденията й върху българското присъствие в Испания са важна стъпкакъм разбирането на приноса на България в този процес.

Сравнимост на Гърция и Испания
Изследванията на д-р Маркова започват през 1995-1996 г. в Атина. Тогава,според един доклад на Атинския Център по труда от 1993 г., в Гърцияпребивават нелегално 7 000 български граждани от общо 66 000 такивапребиваващи. В този брой не са включени пристигналите от Албания.

По това време Гърция не прилага и не възнамерява да прилага някаквапрограма за легализиране. През лятото на 1996 г. Евгения Маркова интервюира107 пришълци от България, от тях 97 на сто са нелегални имигранти.

Положението се променя съществено през 1998 г., когато такава програмае вече налице и в Гърция. Появява се и първата статистика. От около373 200 нелегално пребиваващи в Гърция чужденци 6,5 на сто са от България,а почти 65% – от Албания. Около 24 000 български граждани подават заявленияза легализация.
През пролетта на 1999 г. са проведени нови 153 интервюта, в Атина ина остров Крит. От тях нелегални 31%, докато останалите – са легализиранопребиваващи имигранти от България.

Тяхното положение вече може да се сравнява с това на имигрантите вИспания, където традицията за легализиране е стара. Интервютата тамса проведени през ноември-декември м.г., в два от – условно казано –работническите квартала на Мадрид и са с 117 души (61% нелегални, 6на сто работещи с туристически визи и 39% легализирани. Тези кварталиса с висока концентрация на пришълци от България. Трябва да се отбележи,че изследването на Евгения Маркова в Мадрид ще продължи и през иднитемесеци**.

Статистика и “портрети” на интервюираните
И така, ако наличните официални данни са точни, през 1993 г. в Гърцияпребивават 7 000 български граждани, а през 1998 г. 24 000 подават документиза легализиране.

В Испания има по данни от 2002 г. около 15 500 легално пребиваващиграждани на България. 39 на сто от тях са жени, по-голямата част сав Мадрид – 4 650, два пъти по-малко във Валенсия и по около четири пътипо-малко от Мадрид в Сеговия, Валядолит и Каталония. Увеличението спрямо2001 г. (малко над 12 000) е съществено – с повече от 1/6. Според общинскитерегистри (нелегално пребиваващите в Испания са поканени да се регистрираттам) през 2001 и 2002 г. общият брой на легалните и нелегалните българскиграждани е 29 700.

За пълнота на представата, д-р Маркова привежда данни, според коитов Испания има 2,5 милиона чужденци, от тях почти половината са нелегалнопребиваващи.

Гърция
В Гърция сред българските имигранти, попаднали сред интервюираните,преобладават жените (75 на сто). Голяма част от тях са със средно образование.По-малко от половината са семейни, само малцина пребивават заедно съссвоите съпрузи (съпруги). Тук схемата на емиграция от България е почтиизцяло индивидуална за периода от началото на 1990-те до 1998 г.

Испания
В Испания мъжете са 52% от интервюираните. 53 на сто от извадката сана възраст от 18 до 35 години и 60 на сто от тях са нелегално пребиваващив страната. Почти всички (93%) са в първа имиграция, дошли в странатаот 1998 до 2003 г. (най-много през 2002-ра, доста малко са пристигналив периода 1995-1997 г.).
67% са със средно образование, обикновено с някаква техническа специалност;17 са с университетска степен. 53% са женени и са дошли в Испания съссъпруги (съпрузи) и деца. Предполага се, че Шумен е “изнесъл” 1/5, т.е.около 6 000 от българските емигранти в Испания, повечето шуменци живеятв един квартал на Мадрид.
57 на сто от извадката заявяват, че ще се върнат в България, заявенитенамерения на останалите са да не се връщат.

Моделите на емиграция в тези две страни, смята Маркова, очевидно серазличават. В Испания обикновено пристига единият от съпрузите, легализирасе, а след това довежда и останалите от семейството.

Справяне на пазара на труда
Пазарните ниши за новопристигналите български имигранти в Гърция и Испанияса приблизително едни и същи: грижи за възрастни и деца за жените, работав чистотата (мъже и жени) и работа в строителството и селското стопанствоза мъжете. Разпространението на брошури за нощни клубове, ресторантии друг бизнес са начално занимание за немалка част от българите в Испания.

В Гърция онези, които се грижат за възрастни и деца, в началото живеятпри работодателя и често са на разположение през цялото време на денонощието.В Испания това не е толкова често срещана практика.

Някои мъже намират първа работа в Испания в строителни компании, обикновеноуправлявани от българи. В тези случаи не се изисква знание на испански.Заплащането обикновено е ниско за тази първа работа, която отнема 10-12часа на ден. Същото важи и за мъжете от България, намерили първа строителнаработа в Гърция, но там управителите на фирмите са обикновено гърци.

При българските жени, получили легален статут в Гърция, Евгения Марковазабелязва леко намаляване на работата, която изисква 24 часа “на разположение”(за гледане на болни, прислуга, чистота и пр.). Заедно с това има лекоувеличаване на самонаетите жени от България, например единични случаипри чистенето на различни домове, отварянето на козметични и фризьорскисалони или издаването на български вестник.

Легализираните мъже в Испания работят най-често като квалифициранистроители, шофьори на търговци на едро и като специализирани дистрибутори.Някои регистрират самостоятелни строителни фирми или фирми, които сезанимават с цялостна поддръжка на къщите. Те са обикновено семеен бизнес,те предлагат работа на роднини и близки от България. Легализиранитежени в Испания са най-често в сферата на услугите (чистота, общественохранене, комуникации, търговия).

Легализираните шофьори тук получават над 2 000 евро на месец. Интервюиранителегализирани българи твърдят, че няма разлика в заплащането между тяхи испанците за една и съща работа. Имигрантите от България в Гърциятвърдят, че гърците вземат повече за същия тип работа. Оценката на разликитедостига до 40%. Тези данни се потвърждават от статистиката, публикуванапрез септември миналата година от най-големия фонд за социално осигуряванев Гърция (ИКА).

Според тези данни регистрираният и осигурен емигрант печели от 60 до80% от онова, което отнасят със себе гръцките им партньори за същатаработа.
Малко е вероятно легализираните имигранти в Испания някога да се върнаткъм нелегалност, но не винаги такъв е случаят в Гърция, смята ЕвгенияМаркова.

 

–––––––––––––––––––

* Евгения Маркова е преподавател и изследовател в университета в Съсекс,Великобритания. Преди това е работила в катедрата по икономика на АтинскияУниверситет и за Атинския клон на Международната организация по миграцията,включително по проект на министерството на вътрешните работи на Гърцияпо проблемите на икономическата миграция, трафика на хора и миграционнатаполитика. От този университет е докторатът й по икономика, на тема “Стопанскотопредставяне на българските легални и нелегални емигранти на трудовияпазар на Гърция”. Настоящата публикация е резюме на доклад, изнесенот д-р Маркова на 5 март 2004 г. в Унивърсити Колидж Лондън (УКЛ), врамките на конференция на тема: “Да бъдеш европеец. България и Европа:минало, настояще и бъдеще”. Авторското заглавие на доклада е: LegalStatus and Migrant Economic Performance. The Case of Bulgarians in Spainand Greece. (Оригиналът ще бъде публикуван от УКЛ. Преводът и съкращениятаот оригинала са дело на Красен Станчев. Текстът се публикува с любезнотосъгласие на автора.)

** Както обикновено, доверието в този тип наблюдения се гради трудно.Евгения Маркова вероятно трудно би се справила без помощта на първиябългарски вестник на испанска земя “Нова дума” и журналистката БогданаЦветанова.

 

 

 


Свързани публикации.