На пазар за Нобелова награда
Не бих искал да омаловажавам значението на дадената Нобелова награда за мир на търговската банката Гремиин банк (Grameen Bank) и на нейния основател Мухамад Йонус (Muhammad Yunus). Те несъмнено я заслужават. Гремиин банк е помогнала доста повече на бедните, отколкото Световната банка, и в частност Мухамад Йонус е направил много повече от Джими Картър, Боно или всеки друг филантроп.
Но въпросът е дали тя е направила повече отколкото някой друг, който не е получил Нобелова награда? Съществува ли друга организация в света, помогнала на толкова много хора да преодолеят бедността, в сравнение с “Уол-Март” (Wal-Mart)?
Сравнявайки Гремиин банк с други специфични програми за развитие, тя се отличава със забележителния си обхват на действие. От започването на дейността си преди 30 години в Бангладеш до днешна дата клоновете, които е отворила са над 2000. Тя се е специализирала в отпускането на т.н. микрокредити. Характерното за тях е, че средната им стойност е около 150$. През цялото си съществуване банката е помогнала на милиони хора да започнат свой собствен малък бизнес – всякакъв вид амбулантна търговия, ръчно изработени вещи и т.н.
Икономистът Уилям Истърли, който се опасяваше, че тази година Нобеловата награда за мир ще бъде дадена на Боно, определи присъдената награда на Гремиин банк, като: „победа на усилията в постоянната борба за намаляване на бедността сред най-бедните слоеве в обществото. Тези усилия се явяват като пълен контраст на огромните и шумно рекламирани инициативи, които почти с нищо не допринасят за борбата с бедността”.
Въпреки всичко, според Майкъл Стронг (председател на неправителствена организация, работеща в областта на развитието на предприемачеството в бедните райони по света) амбулантната търговия и продажбата на яйца е строго лимитирана, както в обхвата на дейността си, така и в чисто количественото изражение на печалбата, която може да реализират дребните предприемачите. Според него хората в бедните региони по света могат да печелят повече, като започнат работа в някои от заводите на големите западни компании.
Най-добрият начин да се възползвате от възможностите на развития свят, според Майкъл Стронг, е да продавате своя „продукт”- труда си – например на най-голямата световна верига за търговия на дребно – “Уол-Март” (Wal-Mart). Според Майкъл Стронг “Уолт-Март” е може би една от компаниите, които допринасят най-много за намаляване на бедността по света.
Разбира се ще се появят много аргументи против големите компании, но никой не може да оспори факта, че “Уол-Март” е една от малкото, които едновременно спестяват пари на американците и в същото време помагат на хората в бедните страни.
Да работиш във фабрика за обувки на “Уол-Март” в Китай или Латинска Америка може да звучи ужасно за американските тинейджъри, но има достатъчно основателни причини, поради които хората от бедните страни биха пропътували стотици километри ежедневно, за да работят в такава фабрика.
Според изследване на икономистите Бенджамин Пауъл и Дейвид Скарбек в 10 азиатски и латиноамерикански държави хората, получаващи надница по 2 долара на ден, се намират над жизнения минимум, който им осигурява съществуване. В Хондурас според това изследване около половината от работещите изкарват около 13 щатски долара на ден, а останалата част от хората печелят около 2 долара на ден.
В САЩ икономическият дебат, свързан с “Уол-Март”, засяга най-вече ефектите от водената политика на компанията върху работниците. Най-добрият пример е дебатът, свързан с последиците от конкуренцията, която би могла (или не би могла) да намали възнаграждението на работещите в структурите на “Уол-Март”. От другата страна на спора се нареждат потребителите, които спестяват средства, като пазаруват на по-ниски цени от магазините на американската търговска верига.
Някои критики идващи предимно от среди, свързани с американските трудови синдикати, изтъкват, че потребителските спестявания не оправдават „социалния трус”, предизвикан от изнасяне на производствената дейност на компании като “Уол-Март” извън пределите на САЩ (това е политика целяща минимизиране на производствените разходи).
Тези аргументи имат смисъл, ако се гледа едностранчиво на въпроса, а именно – само частта, в която трябва да се запазят работните места и нивото на заплащане на американските граждани, които така или иначе живеят десетки пъти по-добре от по-голямата част от останалия свят. Ако поддържате начина, по който Боно „изкоренява бедността”, то тогава не трябва ли да се тревожите повече за хората, които живеят с по 1 долар на ден?
Някои от тези хора предпочитат да започнат свой малък собствен бизнес и те са щастливци, че могат да вземат кредит от Гремиин банк. Но същевременно други хора предпочитат да изкарват повече пари, като работят във фабриките на големите западни компании. Ако наистина искате да им помогнете, то тогава запомнете новия „социално-справедлив лозунг”, предложен от Майкъл Стронг: „Действай локално, мисли глобално: Пазарувай в “Уол-Март”!
––––––––––––––––––––
(1) Статията е публикувана във вестник Ню Йорк Таймс на 17 октомври 2006 година.
