МВФ с нов опит да налее разум в икономическата политика
Word Format
(Word Format)
Дебатите върху Бюджет 2003 в парламента бяха фокусирани предимно върху разходната част. Изобщо публичното обсъждане на бюджета наблегна на разходите – кой колко ще получи от държавата. Оказа се, че когато хората от МВФ изразиха някои съмнения по отношение на приходната част, правителството не беше подготвено за реалистично смятане. Иначе съмненията на МВФ се фокусират върху няколко неща, основното от които е дефицитът на НОИ – една от опасностите, за която ИПИ периодично предупреждава. (виж например бюджет на фонда пенсии за 2003 г. или финансите на пирамидата)
Очакванията на администрацията на НОИ за 2003 г. включва увеличаване на приходите с 400 млн. лв., като формалното аргументиране включва три мерки: (1) осигурителни прагове, (2) регистрация на трудовите договори и (3) държавни програми за заетост. Вероятно експертите от МВФ имат предвид възможния обратен ефект на първите две. Т.е. твърде е възможно ефектът от допълнителната намеса на трудовия пазар, съответно увеличаването на разходите за труд, да доведе до съкращаване на дейности, който досега са били „на светло“.
Нещо повече, резултатите от изпълнението на бюджета на НОИ за 2001 г. показват твърде оптимистично залагане на приходите, които са се оказали с около 210 млн.лв. по-малко. Едно от възможните обяснения може да е неправилно планиране на икономическата динамика. Другото – вероятно увеличаване на неформалната икономика. На макро ниво има сигнали за увеличен дял на сенчестата икономика: непряко изчисление на производителността в частния сектор за първите 6 месеца на 2002 г. показва увеличение от около 9% за разлика от официалната статистика, която регистрира ръст около 2,4%.
Третата мярка за увеличаване на приходите на НОИ – държавните програми за заетост – са само още един инструмент, с който НОИ ще се опитва да изземва доход от гражданите. Това не са приходи от нова произведена стойност и доход, а само още един лост за преразпределение на доход.
Експертите от МВФ разглеждат ефектите от изброените мерки именно в тази рамка от елементарна логика и икономически принципи. Тяхната икономическа рационалност отново изглежда на съвсем различно ниво от тази на българската администрация. Вслушването в препоръките на МВФ може да се окаже по-добрия избор на правителството. То може да избегне или смекчи евентуална политическа криза, ако обещае на непроизвеждаща България не повече, отколкото може да изземе от произвеждаща България.
