Мозъчният тръст на Словакия
Ако от интернет-страницата на ЕDIRC (Economics Departments, Institutes and Research Centers in the World), надежден електронен справочник, подкрепян финансово от Федералната резервна банка на Сент Луис и частни дарения, потърсите „Словакия”, ще видите, че сред 37 държавни и академични учереждения се мъдри и почти незабележимата връзка към „Фондация (на словашки – “nadacia”) Л. ф. Хайек”. Страницата на Фондация Хайек е повече от скромна, особено в своя вариант на английски (виж: www.hayek.sk ).
Все пак това е един от най-старите мозъчни тръстове в нова Европа. Създаден е в началото на 1991 г., около две години преди формалното разделяне на федерацията на Чехия и Словакия на 1 януари 1993 г. Скромността на учредителите и работещите в него не позволява да се разбере каква е ролята му за просперитета на Словакия и региона. Познавайки делата им от двадесетина години, ще се опитам да разкажа нещо за тях.
Ядрото на Фондацията са двама млади икономисти – Иван Свейна и Ян Оравец (Ян Оравец днес е председател). Основната им идея е от класическо-леберално гледище да разработват и предлагат на словашкото общество практически приложими пазарни решения на неговите социални и икономически проблеми. Преди разделянето на Чехословакия замисълът им е да работят заедно с учредения през декември 1989 г. в Прага Клуб Ф.А. Найек, който през юни следващата година е регистриран вече като Либерален Институт. По време на управлението на премиера Владимир Мечиар, популист и интервенционист, известен с авторитарния си стил и националистическите си възгледи,[i] дейността на Фондация Хайек е предимно просветителска. Учредителите и сътрудниците работеха по-често на друго място, често в собствения си бизнес и просветителската им дейност бе за тях вид хоби, финансирано предимно от тях самите.
Показателен е следният случай. През 1996 г. замислихме, а през 1997 г. започнахме да разработваме концепция за данъчни реформи в България, Полша и Словакия. От българска страна участваше ИПИ, от полска – Институтът за частно предприемачество и демокрация (свързан с Полската търговско-промишлена палата), а от словашка – Центърът за либерални изследвания (днес вече не съществува) и Фондация Хайек. Замисълът на поляците бе да прокарат идеята за плосък данък чрез Лешек Балцерович, който тогава бе за втори път финансов министър. Ян Оравец имаше план да убеди съответната комисия в словашкия парламент, че плоският данък е единствената възможна политика за стабилизиране на икономиката на страната. ИПИ целеше нещо подобно, но вече знаехме, че основните бизнес асоциации, бизнесът и избирателите изобщо, както и правителството на България са по-скоро против плоския данък.[ii] Поради трудната политическа обстановка Братислава се оказа логичното място, където нашето присъствие можеше да привлече вниманието на пресата и общественото мнение и да придаде известна тежест на идеите за реформи. Затова и решихме именно там да представим своите изследвания и планове за реформи. Резултатът бе, че Ян Оравец за малко да бъде линчуван от депутатите от партията на Мечияр.
Ян и Фондацията станаха учредители на Словашкия съюз на данъкоплатците, който след изборите 1998 г. успя да убеди почти всички политически партии да прегърнат идеята за плоския данък. Този процес отне около пет години, като 19% плосък данък бе въведен от 1 януари 2004 г.
Както и очаквахме, Словакия стабилизира финансите и държавния дълг, като стана най-бързо развиващата се икономика в Централна Европа за период от пет години. Имахме смътна идея, че след формалното членство на страната в ЕС (след 2004 г.), фискалните реформи ще окажат и международно влияние. Но то надхвърли всички очаквания: Австрия и Чехия започнаха да намаляват данъците и предприеха немислими преди това политики за либерализация на условията за водене на бизнес, премахвайки почти всички лицензионни и разрешителни режими.
След 1998 г. основните функции по наблюдението на фиска се поемат от асоциацията на данъкоплатците, която изчислява деня на освобождаване от данъци, наблюдава правителствените разходи и коментира правителствените бюджети. Но водещи в тази работа продължават да са хората на Фондацията.
Естествено продължение на кампанията за данъчни реформи са и реформите на пенсионната система и т.нар. „естествени монополи”. Приватизацията на тези два сегмента е работа на Фондация Хайек. Нейните сътрудници са съветници на правителството в тези области (макар и да не им се заплаща от държавния бюджет). В областта на естествените монополи в ръцете на правителството остана само АЕЦ Бохунице и регулирането. Пенсионната система на Словакия наподобява българската при относително същата структура на населението, но без осигурителни прагове, без щедри привилегии за различни съсловия и без други дупки за такова нарастване на дефицитите на квазидържавния сегмент в пенсионното дело.
Въодушевени поддръжници на Фондацията са вече покойният Милтън Фридман и Стив Форбс. През тази година тя бе подкрепена и от Детлев Шлихтер и Алвин Рабушка, които пристигнаха в Братислава, за да подпомогнат разумното отношение на Словакия към реформите в еврозоната и планираните промени в данъчните закони.
В последния случай това не се случи. През октомври 2012 г., отново както през 1998 г., направихме икономически десант в Братислава, за да спрем опитите за премахване на плоския данък. Новото мнозинство в парламента вече имаше план и бе съставило бюджета за 2013 г. с промяна, която предполага две ставки на данъка върху личните доходи – 22 и 25% (за доходи над 33 000 евро). Тази назадничава реформа, въпреки несъгласието на данъкоплатците, ще влезе в сила от 1 януари.
Фондация Хайек обаче стана инициатор и координатор на Глобалната конференция за плосък данък.[iii] Работата продължава.
[i] Мечияр и неговата Народна партия – Движение за демократична Словакия – печелят избори два пъти – през юни 1992 г. и през октомври 1994 г. Голямото мнозинство на тази партия успява през 1992 г. да гласува конституционен закон, според който законите на Словакия имат приоритет пред тези на Чехословашката федерация.
[ii] Представително социологическо проучване, проведено под ръководството на Лъчезар Богданов и автора на тези редове в края 1997 и началото на 1998 г. недвусмислено налагаше този извод.
[iii] Виж: резюме на първата конференция: http://www.hayek.sk/conference-the-1st-global-flat-tax-forum/ .