Може ли държавата да създава екологична отговорност?

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предвижда да бъде въведена такса “екологична отговорност” за промишлените предприятия. Целта на проектозакона, разработен от МОСВ, е да бъде изпълнена Директива 2004/35/ЕС на ЕС, която регламентира екологичната отговорност на промишлени предприятия при възникване на щети върху околната среда. Целта на Директивата е да се въведе принципът „замърсителят плаща”, чрез който да се предотвратяват и отстраняват екологични щети върху води, почви, природни области и защитени видове. Идеята е по този начин да се редуцира замърсяването на околната среда чрез мотивиране на промишлените предприятия да предприемат превантивни действия срещу опасностите от екологични вреди.

Проектозаконът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети(1) задължава предприятията да сключват в полза на МОСВ банкова гаранция или застраховка за финансов риск, които ще служат за покриване на разходите по евентуалните екологични щети, които нанесат. Към момента не е ясно на каква стойност ще бъдат банковите гаранции или покритието на застрахователния риск, кой ще определя размерите им и дали ще има диференциране на сумите на гаранциите за всяко предприятие на база на риска, който то носи за замърсяване на околната среда. Проектът предвижда държавни органи в лицето на МОСВ, регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), Басейновите дирекции и Националните паркове да разполагат с правомощията да определят превантивни мерки и да глобяват предприятията, ако настъпят екологични щети или опасност от такива.

Бизнесът изказва основателни опасения от увеличаване на намесата на държавата във вид на нови регламенти и изисквания, тъй като държавно определените методики за покритие на екологичния риск крият реалната опасност да бъдат неефективни и да не отговарят на пазарната реалност. На свободния пазар застрахователните компании оценяват индивидуално всяка застраховка в зависимост от профила на застрахования и риска, който той носи. Държавата, в лицето на оправомощените органи, не може да създаде достатъчно справедлива система за оценка на риска, начините за покриването му и да определя размера на щетите.

Коментари и потенциални ефекти от действието на проектозакона:

– Увеличава се дискреционната власт в лицето на министерството, което създава предпоставки за корупция. Не е достатъчно конкретна дефиницията на “екологична щета” – според проектозакона това е нанасяне на “значително отрицателно въздействие” върху защитени видове и природни местообитания, води, почви, но тълкуванието за това кое въздействие е значително остава в полето на държавните органи.

– Държавата в лицето на МОСВ не може да оценява справедливо риска от настъпването на екологични щети. Ако бъдат въведени универсални и еднакви правила за изчисляване на гаранциите на база на количествени параметри като обем продукция (което само по себе си намалява дискеционната власт на държавните органи), това ще бъде несправедливо за част от пазарните участници. По-безопасните от екологична гледна точка предприятия ще субсидират по-рисковете, което е класически пример за морален хазарт (moral hazard) в икономиката. Такъв проблем съществува при всеки опит за непазарно застраховане на събития.

– Ако бъдат въведени правила за диференциация на премиите по сектори или други критерии в зависимост от размера на потенциалните щети, стимулите за лобиране от определени заинтересувани групи и за заобикаляне на закона ще бъдат по-големи от добрите пожелания за прозрачност и ефективност, тъй като ги няма механизмите на регулиране и ефективно предоставяне на услуги и съответното им ценообразуване на свободния пазар.

– Таксите увеличават разходите за фирмите, което може да доведе до намаляване на намаляване на икономическата активност за дадени компании и като резултат в някои региони негативните ефекти за местната икономика от въвеждането на таксите могат да надхвърлят ползите от предпазването на евентуалните екологични проблеми, които възникват от работата на предприятията.

– Увеличаване на производствените разходи чрез такси, глоби, гаранции води до оскъпяване на крайния продукт. Бремето на таксите, въпреки че физически се плащат от предприятията, не се носи само от тях, а се разпределя между потребителите и доставчиците в зависимост от еластичността на стоката, която се произвежда, наличието на алтернативи и конкуренция на пазара. Като всеки вид данък, наложен от държавата, таксите са съпътствани с наличието на свръх данъчно бреме, което означава чиста загуба за икономиката от пропуснатите ползи от действието . Всичко това трябва да се има предвид при определяне на размера на таксите и гаранциите и методите за тяхното изчисление.

Какво може да се направи?

За да се спази директивата на ЕС за екологична отговорност, предприятията могат да се застраховат при частни застрахователни компании за риска от причиняване на екологични щети, при което ще действат стимули да бъдат оценявани правилно техните рискови експозиции. В проектозакона е записано задължението на компаниите да сключат застраховка “финансов риск” в полза на МОСВ. Този вид застраховки, обаче, предпазва от финансови загуби, свързани с непредвидени събития и затруднения при погасяване на задължения. В своята същност този застрахователен продукт не инкорпорира в себе си риска за замърсяване на околната среда и следователно неговата цена ще зависи от финансовите параметри на предприятията, но не и от риска, който носят те от екологична гледна точка.

––––––––––––––––––––

(1) Текстът на проектозакона може да прочетете на този адрес: http://www.bia-bg.com/cic/Buletin 15-06/Proekt-eko-otgovornost-26-09-2006.doc