МО ще бори дракони?!

В понеделник министърът на отбраната изрази недоволство от лошото планиране на разходите за отбрана и отбранителната политика на България. От изявлението стана ясно, че през последните години са сключени договори за над 1 млрд. лв. за ненужна техника, която не носи никакви „бойни способности" на българската армия. Основните харчове са за транспортни и учебни самолети, вертолети и многоцелеви изтребители.

При положение, че България не е под реална заплаха за война или конвенционален военен конфликт, огромните разходи за оборудване и поддържането на многобройна армия са неоправдани и нерационални. Те само показват, че средствата на данъкоплатците не се използват ефективно и ефикасно, и не водят до реални ползи за обществото или армията. Липсата на прозрачност и съмненията за корупция подчертават подозренията за неефективно и необосновано използване на средствата от бюджета.

Практически, за съвременната армия са нужни добре подготвени войници и модерна техника. Тези характеристики се отнасят основно за високото качество при изпълнението на отбранителната политика. България залага на количеството и по двете точки. Това сочат и данните за процентното изражение на разходите за отбрана в БВП и съотношението на въоръжените сили и населението на страната.

Разходи за отбрана и численост на армията в някои страни

Източник: Министерства на отбраната на различните страни, Center for Strategic and International Studies 2006,  Jaffa Center of Strategic Studies

За 2008 г. военните разходи на България представляват 2,1% от БВП, което ни нарежда на дъното на класацията на най-добрите европейски и световни практики в това отношение. Предвид членството ни в най-големия отбранителен съюз НАТО (през 2009 г. за финансовото осигуряване на задълженията са предвидени 77 млн. лв.) необходимостта от прекомерно високите разходи за отбрана е спорна. Същото се отнася и за броя на заетите в армията, където България е един от първенците по войници на брой население.

Все пак българската армия има нужда от модернизация, но това не означава, че са необходими огромни средства от държавния бюджет. Един достатъчно ефективен и икономичен инструмент за финансиране на армията би била приватизацията на военните имоти. Министерство на отбраната стопанисва и поддържа много голям брой недвижимо имущество, което на практика не се използва. Разбира се, имаме предвид приватизация на имотите чрез открит търг и пълна прозрачност на сделките. Намаляването на ненужно големия състав на въоръжените сили също би освободило част от базата за военни цели.

Радикално, но не и необосновано решение е цялостното приватизиране на военното имущество като в последствие армията може да наема нужните бази. По този начин първоначално в бюджета ще постъпят значителни приходи, разходите за поддръжка ще намалеят чувствително, а армията ще използва оптимално ресурсите. Средствата биха могли да се използват за цялостно модернизиране и усъвършенстване на бойните способности на страната.