Министерство на вътрешните работи – приоритет на българския данъкоплатец

Тази седмица отново се доказа, че опазването на вътрешния ред и сигурност на българите, за коетo отговаря Министерство на вътрешните работи, е Главният приоритет на българското правителство. Защо ли? Далеч не е защото България подобрява мястото си в международните класации по този параграф, нито пък е защото българите се чувстват по-сигурни на улицата. Обяснението е просто – Министерски съвет отново гласува допълнителни субсидии за МВР в размер на 6,5 млн. лв. за покриване на текущи разходи на Министерството, което е третият транш непланирани субсидии спрямо предварително гласувания бюджет за тази година.

Министерството на вътрешните работи е едно от най-разхищаващите държавни структури що се отнася до разходи, които прави и съответно пари, които получава от централния бюджет, като неведнъж ИПИ е публикувало данни и изследвания по темата. Сегашното изследване се фокусира върху въпроса за субсидиите от централния бюджет към бюджета на МВР и проблемните допълнителни финансирания, осъществяващи се всяка година.

За да не се говори наизуст и за да се видят по-ясно проблемите, е добре да обърнем внимание на цифрите, т.е. на това колко получава и харчи ведомството.

Крайният годишен бюджет на МВР се формира от собствени приходи, държавни субсидии и въпросните негласувани в държавния бюджет допълнителни субсидии. В таблицата по-долу са показани приходната и разходната част на бюджета на МВР.

Вижда се, че собствените приходи са почти незначителна част от крайния бюджет на министерството, вариращи между 9% и 12%. Т.е. за да финансира дейността си МВР разчита изцяло на субсидиите, които му се превеждат по републиканския бюджет. Освен това се забелязва, че от началото на кризата – 2008 г., няма трайна тенденция за намаляване на разходите на ведомството, като единствено за 2012 г. са заложени по-ниски такива, но това е предварителен разчет, а както вече сме ставали свидетели, в течение на годината е традиция да се изплащат допълнителни „непредвидени” суми. Също така за 2010г. и 2011г. първоначално гласуваният бюджет в крайна сметка е бил завишаван с несимволичните 4,96% и  съответно 2,18%. Министерство на вътрешните работи до момента е и лидер по преведени субсидии спрямо останалите държавни структури, получаващи такива от бюджета.

По данни на МВР най-голяма част от разходите на институцията отиват за „заплати, осигурителни вноски и други възнаграждения и плащания”, като през годините варират между 80% и 90% от всички разходи. Това, разбира се, е следствие от раздутата и в същия момент неефикасна администрация. Според чл. 151 от Правилника за прилагане на закона за МВР общата численост на служителите в МВР, определена от министъра на вътрешните работи, е 58 170 щатни бройки. Това се явавява и щатният лимит, т.е. максимален брой служители, които могат да бъдат наети. От справка за щатната численост на МВР към 30.06.2011 г. става ясно, че заетите в структурата на министерството са 58 293 души, а вакантните места са 6107. Т.е. въпреки обявеният щатен лимит, министерството вече надвишава бройката наети, обявена в правилника.

Един от основните доводи за постоянните искания за допълнително субсидиране е, че министерството не може да покрие текущите си разходи (пр. горива, облекло и др.). От друга страна, виждайки структурата на общите разходите, колкото повече нает персонал има учреждението, толкова повече разходи ще отиват за издръжката му и покриване на социални осигуровки, и толкова по-малко ще остава за оперативни разходи. Излиза, че Министерство на вътрешните работи съществува и „функционира” не за да изпълнява основни задължения по сигурност, опазване на вътрешен ред и др., а за да поддържа изключително раздутата численост на работещите в него. Най-доброто и всъщност единствено решение е да се съкратят и без това тромавите и неефикасни административен и оперативен апарати на МВР. Както ИПИ е публикувало в предишни свои анализи, България е държавата от Европейския съюз, в която се падат най-много полицаи на глава от населението. Това от своя страна обаче, по никакъв начин не се отразява на качеството на предлаганата услуга и единствено оказва отрицателен ефект върху джоба на българина.

*Боряна Даскалова е стажант в ИПИ