Минималната работна заплата „изяжда” новите работни места

Скорошно изследване относно политиките, свързани с минималната работна заплата (МРЗ), установява, че нейното съществуване или увеличаване може да не води до мигновени шокове при заетостта, както е разпространеното мнение. Въпреки това се забелязва друг негативен ефект- този върху нетния ръст на новите работни места.

Минималната работна заплата остава една от най-оспорваните теми/политики както в публичното пространство, така и в икономическия аспект на пазара на труда. Едни считат, че увеличение на МРЗ би довело до сериозни проблеми с безработицата, а други твърдят въз основа на противоположни изследвания, че това не би довело до чувствителни ефекти върху заетостта.

Нов метод на изследване

Скорошен анализ на МРЗ и ефектите от евентуалното ѝ увеличение използва алтернативен подход за установяване на последствията от тази политика. Проучването е фокусирано върху динамиката на заетостта или т.нар. нетен ръст на новосъздадентите работни места, вместо познатата досега практика да се акцентира върху общия брой работни места. Минималната работна заплата влияе по-скоро на динамиката на работните места поради ред причини. Авторите на алтернативния метод оценяват ефектите върху нетния брой места на базата на данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ. Те откриват, че увеличаването на МРЗ намалява нетния растеж на новите работни места преди всичко заради ефекта на увеличаващите се разходи, в това число разходи при създаване на нови работни места.

Почти всяко научно изследване, което проследява връзката между МРЗ и заетостта, се фокусира върху общия брой заети. В същото време има няколко причини, основаващи се както на теория, така и на практика, които влияят по-скоро върху нетния растеж на новите работни места ( Sorkin  2013)[1]. Почти незабавна корекция към нови (по-ниски) нива на заетост в резултат на по-високи разходи за труд не е вероятна последица (Hamermesh)[2]. Бавният преход би могъл да се обясни с разходи за приспособяване или дори с нежеланието на някои работодатели да уволняват настоящите си служители, така че е по-вероятно увеличаване на  МРЗ да доведе до промяна на нетния растеж на заетостта.

Динамика

Досега предходните изследвания не са разглеждали динамиката на заетостта. Това е особено тревожно, защото за разлика от други политики, изследвани от икономисти, тази, свързана с МРЗ, се определя от чести, сравнително малки увеличения. Това означава, че бавните корекции в резултат на тези увеличения са трудни за разпознаване.

Данните от изследването на авторите са изготвени от Business Dynamics Statistics, като те включват населението, което е част от бизнеса на неземеделски частни работодатели в периода 1977-2011 г. Основните данни произхождат от задължителните за работодателите данъчни справки, събирани от държавата ежегодно. Службата за статистическа бизнес динамика събира не само броя работни места по щат всяка година, но и броя новосъздадени/закрити такива заради увеличаване/съкращаване на персонала. Тези числа се използват за измерване на нивото на нетния растеж на нови работни места.

Резултати

Резултатите от алтернативното изследване за ефектите на МРЗ са недвусмислени: по-високи минимални заплати водят до по-нисък нетен ръст на новите работни места. Всъщност, 10% увеличение на МРЗ води до грубо половин процентен пункт намаление на ръста на новооткрити работни места, което е значително намаление. Сметките показват също така, че тези 10% увеличение в МРЗ водят до 1,2% намаляване на общата заетост. С две думи сред новоназначените служители се наблюдава по-бавен растеж заради МРЗ.

Не е толкова просто обаче, ако трябва да се каже дали откритият ефект е значителен или не. Някои биха посочили, че 1,2% намаление на заетостта за период от 5 години е сравнително малко, а в същото време тези, които взимат МРЗ и продължават да са част от пазара на труда, ще печелят повече. И все пак този аргумент звучи по-скоро равнодушно спрямо тези, които все пак остават извън пазара на труда. В по-широк аспект е важно да се отбележи, че за разлика от предходни изследвания по темата, авторите на новото изследване доказват, че значителен ефект все пак съществува, макар досега той да не е бил във фокуса на дискусиите.

Заключение

Като доказателство за откритата негативна връзка МРЗ-нови работни места, авторите на изследването посочват увеличение на минималното почасово заплащане на 12.50 $ във Федерален окръг Колумбия (САЩ), като това изискване се отнася само за големите търговци. Реакцията на веригата Wal-Mart е повече от красноречива – те обявяват, че просто няма да открият трите планувани нови магазина в окръга. Този отговор описва най-точно ефекта на проучването – намаляване на нови, а не загуба на настоящи работни места.

Дебатите около темата за/против увеличаване на МРЗ винаги ще бъдат на дневен ред. Проблемът е , че никой до момента не е обръщал внимание на прикрития ефект върху динамиката на заетостта в дългосрочен план. В случая трябва да се отбележи една открояваща се негативна тенденция, която би попречила на част от хората да развият умения и въобще да придобият трудов опит, защото повечето разходи за МРЗ са „изяли” инвестициите за нови работни места.

 


[1] Sorkin, I (2013), “Minimum wages and the dynamics of labour demand”, working paper.

[2] Hamermesh, D S (1989), “Labor demand and the structure of adjustment costs”, The American Economic Review, 79(4), 674–689.

*Текстът е резюме на публикацията на Meer, J. и West, J. “The minimum wage and employment dynamics”. Оригиналната публикация е достъпна тук. Резюмето е на Лора Светославова, стажант в ИПИ.


Свързани публикации.