Миграционнипроцеси в разширена Европа
Отдавна се говори за миграционните потоци, предизвикани от скорошноторазширяване на ЕС. Този въпрос се поставя както от заинтересуванитестрани-кандидатки и бъдещи членки, така и от по-скоро “разтревожените”настоящи членове на ЕС.
Гарантирането на свободното движение на капитали, стоки и услуги ихора е сред приоритетите на ЕС. Случването на последното обаче не есигурно.
С приближаването на 1 май 2004 г., страните, които преди това бяха обявили,че няма да налагат ограничения за движението на хора, промениха в различнастепен политиката си. Франция, Германия и Гърция ограничават достъпадо пазара на труда за 2 г. след разширяването. Испания, Австрия и Португалияса по-благосклонни и ще издават ограничен брой разрешителни за работа.
В края на месец февруари беше публикуван предварителен доклад на Европейскатафондация за подобряване на живота и условията на работа, направен възоснова на изследване на Евробарометър (април 2002 г.) сред присъединяващитесе и страните-кандидатки за членство в ЕС. Страните са структуриранив следните групи според близките си икономически показатели: 1) Полша,2) Турция, 3) Словения, Кипър и Малта, 4) Румъния и България, 5) Балтийскитестрани (Естония, Латвия и Литва), 6) Унгария, Чехия и Словакия. Изследванетое извършено сред 1 000 респонденти във всяка страна (освен Полша и Турция,където са участвали 2 000 интервюирани, поради по-голямото им население).
Изводите от изследването може да се обобщят така.
– Страховете на ЕС от масова миграция от страна на новите членовеса неоснователни. Очакванията за размера на миграцията са от 1% от населението(реалистична прогноза) до 3 – 4,5% (песимистичен вариант) за следващите15 г.
– Негативен ефект от емиграцията ще се наблюдава в новите страни-членкизаради профила на емигрантите. Проучването показва, че намерение даемигрират имат хора, които са на възраст от 15-24 г., с високо образованиеи необвързани семейно. Изпращащите страни ще претърпят “изтичане намозъци” в размер на 2-5% от групата на младежите, като специално заБългария и Румъния този процент ще достигне застрашаващите 10%.
– Въпросът за размера на очакваната емиграция е второстепенен. На първомясто се поставя проблемът със социалната политика на държавите-приемащиемигранти и в тази посока, според авторите на доклада, трябва да сеработи най-усилено.
– Безработицата оказва известно влияние при вземането на решение заемигриране, но не е главната причина за това. Приблизително 2-3% отбезработните изразяват желание за емиграция. Много от хората, коитоимат силно намерение да емигрират имат постоянна работа в родината сии сред мотивите им са по-високо заплащане, сигурност и професионалнареализация. Всъщност, студентите са много по-склонни да емигрират всравнение с безработните. Ако направим сравнение със заетите, резултатъте четири пъти по-голямо намерение за емиграция при студентите.
– Образованието на потенциалните емигранти е от средно нагоре. Товаби трябвало (според доклада) да компенсира евентуалните негативни последициза приемащите страни и би трябвало да се приема от тях по-скоро катоположителен резултат от процеса.
– Влиянието на миграцията върху страните-членки на ЕС върху съществуващитесистеми за социална защита не би трябвало да е негативно в близкотобъдеще.
– Сред основните мотиви за емиграция за България/Румъния са финансовитепричини (54,1%), семейни/лични причини (11,4%) и незадоволеност от настоящоторешение на жилищния въпрос (14,4%). Доминирането на финансовите мотивиза емиграция в двете страни е обяснимо имайки предвид, че това са дветенай-бедни страни, кандидатки за ЕС.
– Приемащите страни, които са основна цел за емиграция в страните,обект на изследването са: Германия – 2/3 от потенциалните емигранти,Австрия – повече от 10% от анкетираните, Италия и Великобритания – около5%, Швеция – приблизително 3%.
– Като важен извод от изследването се разглежда и преобладаващото твърдение,че повечето хора искат да емигрират временно за да спечелят пари, ане постоянно.
