Механизъм за заобикаляне на България
През последните години инфраструктурата на страната се превърна в основен приоритет на правителството. Насред еуфорията от откритите магистрали и ремонтирани пътища се появи още една положителна вест – създаденият от ЕС Механизъм за свързване на Европа, върху който се възложиха големи надежди да подпомогне начинанието ни от 2014 година нататък. За съжаление дори не до там задълбочен поглед върху параметрите, заложени в плана за този нов инструмент, показват, че очакванията за ефекта му върху България са силно надценени.
Какво е МСЕ? Това е инструмент, част от направлението за Интелигентен и включващ растеж в Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014-2020г., чиято единствена цел е да подпомага инфраструктурни проекти на континентално ниво. Ето защо за целия програмен период на европейския бюджет за МСЕ ще бъдат отделени 40 млрд. евро, които ще бъдат разпределени в 3 направления – за енергийна инфраструктура (9,1 млрд. евро), за транспортна инфраструктура (21,7 млрд. евро) и за информационни и комуникационни технологии (9,2 млрд. евро). Към тях трябва да се прибавят и още 10 млрд. евро, заделени за инфраструктурни проекти от Кохезионния фонд (КФ). Дотук всичко звучи идеално – пари за приоритетите на правителството, и то много. Ала положението не е толкова розово, поне от гледна точка на интересите на България.
На първо място данните на ЕК показват, че за завършването на инфраструктурата в ЕС ще са необходими над 1,5 трилиона евро до 2030г. На този фон, планираните 40 млрд. евро са капка в океана от нужно финансиране. Затова са логични и определените максимални нива на европейско финансиране на проекти по механизма: до 50% за проучвания и до 20% за строителство. При особени случаи прагът може да бъде повишен – при железопътни или водни транспортни връзки с цел премахване на„пътни тапи” – до 30%, или при трансгранични проекти – до 50%. С други думи, основната тежест ще падне върху самите държави.
На второ място приложението към документа, където са изброени залегналите в МСЕ проекти, общо взето изключват България. Дори и с просто око е видимо едно – България е трудно забележима. От десет основни направления в сектора за транспортна инфрастуктура България присъства само едно – Хамбург-Росток-Бургас/Турска граница – Пиреос – Лефкозия. По-детайлен преглед показва, че идеята е в страната ни да бъдат построени (модернизирани) две железопътни отсечки – Видин-София-Бургас/Турска граница и София-Солун-Атина/Пиреос. В раздела „друга инфраструктура” пък фигурират и две магистрални отсечки – София-Македония и София-Сърбия, като и двете са на етап проучване. На фона на останалите над 110 други проекта, 4-те, в които присъстваме, очевидно бледнеят. Това наблюдение се потвърждава и от разчетите на комисията за цената на различните коридори. Сметките сочат, че за осъществяването на десетте коридора ще са необходими 237 млрд. евро, а за този, в който се включва страната ни – 8 млрд. евро (третият най-малък). Излиза, че нашият коридор не би получил повече от 1 млрд. евро (дори и след като прибавим средствата от КФ), а да не забравяме, че българските отсечки са едва 1/10 от заложените в плана за коридора. Но дори не това е най-лошото.
Последният удар за България идва от условията, според които ще бъдат отпускани средствата от този инструмент. Според записано в регламента на МСЕ правило, става ясно, че средства ще бъдат раздавани по ред на получаване („first come, first served”) и качество на заявлението. Тъй като вече се разбра, че тези средства са крайно ограничени, конкуренцията за тях би била сериозна. А българската администрация със сигурност не се слави като най-бързата и ефективна машина в рамките на ЕС. Българските управляващи са пределно запознати с този проблем, както става ясно от рамковата позиция на страната ни по въпроса, където се изразяват опасения и по още една ключова точка – парите от КФ. Докато досега средствата от КФ бяха заделени за определени държави (което елиминира конкуренцията), то сега 10 млрд. евро (близо 20% от КФ) могат да бъдат прехвърлени в състезателната среда на МСЕ, където ще са на разположение на всеки. А да не говорим и че процентът на европейско финансиране от КФ е в пъти по-висок от този в МСЕ.
Все пак, за да бъдем напълно обективни, трябва да се отбележи, че България присъства доста по-осезаемо в проектите за енергийна инфраструктура. Там се предвижда обвързването на електрическата и газовата ни инфраструктура с тези на европейските ни партньори, както и прокарването на газов тръбопровод към Каспийския басейн и Близкия изток. И докато реализирането на тези начинания би спомогнало за енергийната сигурност и независимост на България, все пак съществува твърде голяма вероятност изграждането на тръбопровода да не се случи, както е ставало много пъти досега поради политически и икономически сътресения. Освен това отново ще се натъкнем на предишните проблеми със спечелването на средствата, а дори и да получим финансиране, то няма да е голямо (9 млрд. за 8 коридора със същите проценти на финансиране).
Ако трябва да се обобщи, МСЕ предоставя теоретични предпоставки да получим средства за инфраструктурни проекти, които обаче на практика трудно бихме спечелили. Дори и да успеем да вземем такива средства, те биха били минимални и за периферни проекти, а основната тежест би паднала върху държавната хазна. Като капак не само, че няма да вземем пари, а може би и ще загубим заради отделянето на средства от КФ, които от заделени за нас се прехвърлят в „гърнето” на свободната конкуренция и по-ниското европейско финансиране. За малкото проекти, които биха имали реална полза – тези за подобряване на енергийната инфраструктура – е заделен незначителен ресурс, а осъществяването им е под въпрос от самото начало.
*Васил Николов е стажант в ИПИ
