Макроикономическата стабилност се влошава, което пречи на конкурентоспособността

За поредна година Световният икономически форум публикува доклада си за глобалната конкурентоспособност, като класира 140 страни въз основа на Индекса за глобална конкурентоспособност. Той е подобрение на предшестващия го Индекс за растеж и конкурентоспособност, който се изготвя до 2006 г., като новият индекс анализира много повече фактори. Базиран е на 12 т.нар. стълба, като всеки един от тях представлява област, считана за определяща за конкурентоспособността. Стълбовете са обединени в три групи, които покриват факторите за конкурентоспособност във възходящ ред. Трите групи и 12-те стълба са следните:

 

Основни изисквания

I. Институции

II. Инфраструктура    

III. Макроикономическа стабилност          

IV. Здраве и основно образование

Спомагателни фактори за ефективността     

V. Висше образование и обучение           

VI. Ефективност на пазара на стоки

VII.Ефективност на пазара на труда

VIII. Степен на развитие на финансовите пазари

IX. Технологична готовност

X. Обем на пазара

Фактори за иновации и усъвършенстване           

XI, Степен на развитие на бизнеса

XII. Иновации

Важно е да се отбележи, че за стойностите на стълбовете се използва комбинация от т.нар. твърда и мека информация, т.е. от статистическа информация и информация, добита от допитвания сред бизнес лидери. В тазгодишното издание на индекса начело за седма поредна година е Швейцария, подобряваща оценката си до 5,76 [1] точки  в сравнение с 5,70 точки (от 7 възможни) в предишното издание. Близо до нея се нареждат Сингапур с 5,68 т. и САЩ с 5,61 т. През 2015 г.четвъртото  място в класацията се заема от Германия с 5,53 т., като миналогодишният номер четири – Финландия, изпада до осмата позиция с 5,45 т. На пета позиция е Холандия с 5,50 т., която на свой ред е с три места напред в сравнение с година по-рано, а след нея се нареждат Япония с 5,47 т. и Хонконг с 5,46 точки.

 

Позицията на България в Индекса за 2015-2016 г. остава статична, като в сравнение с миналогодишното издание страната ни запазва 54-тата си позиция в класацията с 4,3 точки. Непосредствено пред България са Румъния, Коста Рика и Турция, а след нея – Индия, Виетнам и Мексико. Любопитно да се спомене, че северната ни съседка не само ни изпреварва, но и подобрява позицията си с 6 места спрямо миналогодишното издание.            

Таблица 1: Позиции на България

Стълбове 

Място 2015 (от 140)

Място 2014 (от 148)

Място 2013 (от 144)

Резултат 2015-2016

Резултат 2014-2015

Резултат 2013-2014

Общо:

54

54

57

4,3

4,4

4,3

Основни изисквания

68

59

58

4,6

4,7

4,7

I. Институции

107

112

107

3,4

3,3

3,4

II. Инфраструктура

72

74

75

4,0

4,1

3,9

III. Макроикономическа стабилност

53

36

30

4,9

5,4

5,6

IV. Здраве и основно образование

53

51

45

6,0

6,0

6,0

Спомагателни фактори за ефективност

50

52

60

4,3

4,3

4,2

V. Висше образование и обучение

64

63

69

4,5

4,5

4,3

VI. Ефективност на пазара на стоки

61

63

81

4,4

4,4

4,2

VII. Ефективност на пазара на труда

68

67

61

4,2

4,2

4,4

VIII. Степен на развитие на финансовите пазари

59

60

73

4,0

4,2

3,9

IX. Технологична готовност

38

41

44

4,9

4,7

4,4

X. Обем на пазара

65

63

63

3,9

3,9

3,9

Фактори за иновации и усъвършенстване

94

106

108

3,4

3,6

3,3

XI. Степен на развитие на бизнеса

98

105

106

3,6

3,6

3,6

XII. Иновации

94

105

105

3,1

2,9

3,0


Източник: Доклад за глобалната конкурентоспособност 2015-2016 г.       

България запазва изоставането си в повечето сфери на конкурентоспособност спрямо повечето европейски страни, като традиционно добри резултати отбелязва в сферата на „Технологичната готовност”, където се изкачва с три места до 38 позиция. В тази сфера се отчита подобрение по отношение на няколко индикатора, по които страната системно има много добри резултати: брой абонати на широколентов интернет (20,7 на 100 души и 44-то място), високоскоростен интернет (21-ва позиция, 6 места напред) и брой мобилни абонати ( 66 на 100 души, 35-то място).

Напредък се отбелязва и в сферите „Степен на развитие на бизнеса” (98-ма позиция, 7 места напред)  и „Иновации” (94-та позиция, 11 места напред). Неизменно много добрата позиция в сферата на „Макроикономическа стабилност” се влошава сериозно, като страната пропада с 17 места до 53 позиция.

Тревожно остава състоянието в сферата на „Институциите”, където въпреки възвръщането на позицията от 2013 година (107 място) , страната ни остава в края на класацията (след стотното място) и със значителни проблеми в областите на защитата на интелектуалната собственост, административното фаворизиране, ниското доверие в политиците, организираната престъпност, сериозната зависимост на съдебната система и отклоняването на публични средства.         
           
За периода между 2009 и 2015 г. България продължава да подобрява сериозно резултатите си в сферите на „Инфраструктурата” и „Технологичната готовност” , като по отношение на другите сфери страната ни отбелязва или незначително подобрение, или остава без промяна. Липсата на развитие се вижда най-ясно по отношение на сферите „Институции” „Иновации”, „Степен на развитие на бизнеса”, „Ефективност на пазара на труда”. Не трябва да се забравя и спадът в резултата и класацията при макроикономическата стабилност, отбелязан през последната година, главно поради бюджетният дефицит – 3,7% от БВП (86-то място, 37 места назад спрямо 2014 г.) и дефлацията – 1,6% (98-мо място, 38 места назад спрямо 2014).

Графика 1: Развитие на оценките на България по групи показатели


  

Източник: Доклад за глобална конкурентоспособност 2015-2016 г.

След проучването на частния сектор относно проблематичните фактори за правене на бизнес, основната пречка за конкурентоспособността за 12,7% от запитаните вече е достъпът до финансиране, а не корупцията – 11,4%, което е спад с 2,6 пр.п. в сравнение с предходната година. Проблематични остават неефективната държавна бюрокрация (10,7%), недостатъчно образованата работна сила (9,9%) и нестабилността на водената политика (9,6%). 

Интересно е да  се отбележи, че оценките на бизнеса за пречките се променят всяка година, въпреки че винаги става въпрос за познати проблеми. Така например, през 2008 г. близо 20% от запитаните посочват като най-голяма пречка пред бизнеса нестабилната държавна политика, а 15,7% посочват инфлацията. За 2009 година близо 16% от запитаните отбелязват като главна пречка достъпът до финансиране, последван от корупцията (15%). В последното допитване бизнесът не е единодушен в определянето на главна пречка за конкурентоспособността, като проблемните фактори  са с все по-близки резултати.        

Статичната позиция на страната ни в Индекса за глобална конкурентоспособност за пореден път показва липсата на напредък с възстановяването на доверието в институциите и облекчаване на държавните регулации върху икономическите агенти. Решението на проблемите би довело не само до подобряване на резултата и мястото на страната в индекса за конкурентоспособността, но и до устойчив икономически растеж.

 


[1] Бележка: Резултат „7” е най-високата възможна оценка, а „1” – най-ниската.

 

*Авторът е стажант в ИПИ.


Свързани публикации.