За поредна година Световният икономически форум публикува доклада си за глобалната конкурентоспособност, като класира 140 страни въз основа на Индекса за глобална конкурентоспособност. Той е подобрение на предшестващия го Индекс за растеж и конкурентоспособност, който се изготвя до 2006 г., като новият индекс анализира много повече фактори. Базиран е на 12 т.нар. стълба, като всеки един от тях представлява област, считана за определяща за конкурентоспособността. Стълбовете са обединени в три групи, които покриват факторите за конкурентоспособност във възходящ ред. Трите групи и 12-те стълба са следните:
Основни изисквания
I. Институции
II. Инфраструктура
III. Макроикономическа стабилност
IV. Здраве и основно образование
Спомагателни фактори за ефективността
V. Висше образование и обучение
VI. Ефективност на пазара на стоки
VII.Ефективност на пазара на труда
VIII. Степен на развитие на финансовите пазари
IX. Технологична готовност
X. Обем на пазара
Фактори за иновации и усъвършенстване
XI, Степен на развитие на бизнеса
XII. Иновации
Важно е да се отбележи, че за стойностите на стълбовете се използва комбинация от т.нар. твърда и мека информация, т.е. от статистическа информация и информация, добита от допитвания сред бизнес лидери. В тазгодишното издание на индекса начело за седма поредна година е Швейцария, подобряваща оценката си до 5,76 [1] точки в сравнение с 5,70 точки (от 7 възможни) в предишното издание. Близо до нея се нареждат Сингапур с 5,68 т. и САЩ с 5,61 т. През 2015 г.четвъртото място в класацията се заема от Германия с 5,53 т., като миналогодишният номер четири – Финландия, изпада до осмата позиция с 5,45 т. На пета позиция е Холандия с 5,50 т., която на свой ред е с три места напред в сравнение с година по-рано, а след нея се нареждат Япония с 5,47 т. и Хонконг с 5,46 точки.
Позицията на България в Индекса за 2015-2016 г. остава статична, като в сравнение с миналогодишното издание страната ни запазва 54-тата си позиция в класацията с 4,3 точки. Непосредствено пред България са Румъния, Коста Рика и Турция, а след нея – Индия, Виетнам и Мексико. Любопитно да се спомене, че северната ни съседка не само ни изпреварва, но и подобрява позицията си с 6 места спрямо миналогодишното издание.
Таблица 1: Позиции на България
Стълбове |
Място 2015 (от 140) |
Място 2014 (от 148) |
Място 2013 (от 144) |
Резултат 2015-2016 |
Резултат 2014-2015 |
Резултат 2013-2014 |
Общо: |
54 |
54 |
57 |
4,3 |
4,4 |
4,3 |
Основни изисквания |
68 |
59 |
58 |
4,6 |
4,7 |
4,7 |
I. Институции |
107 |
112 |
107 |
3,4 |
3,3 |
3,4 |
II. Инфраструктура |
72 |
74 |
75 |
4,0 |
4,1 |
3,9 |
III. Макроикономическа стабилност |
53 |
36 |
30 |
4,9 |
5,4 |
5,6 |
IV. Здраве и основно образование |
53 |
51 |
45 |
6,0 |
6,0 |
6,0 |
Спомагателни фактори за ефективност |
50 |
52 |
60 |
4,3 |
4,3 |
4,2 |
V. Висше образование и обучение |
64 |
63 |
69 |
4,5 |
4,5 |
4,3 |
VI. Ефективност на пазара на стоки |
61 |
63 |
81 |
4,4 |
4,4 |
4,2 |
VII. Ефективност на пазара на труда |
68 |
67 |
61 |
4,2 |
4,2 |
4,4 |
VIII. Степен на развитие на финансовите пазари |
59 |
60 |
73 |
4,0 |
4,2 |
3,9 |
IX. Технологична готовност |
38 |
41 |
44 |
4,9 |
4,7 |
4,4 |
X. Обем на пазара |
65 |
63 |
63 |
3,9 |
3,9 |
3,9 |
Фактори за иновации и усъвършенстване |
94 |
106 |
108 |
3,4 |
3,6 |
3,3 |
XI. Степен на развитие на бизнеса |
98 |
105 |
106 |
3,6 |
3,6 |
3,6 |
XII. Иновации |
94 |
105 |
105 |
3,1 |
2,9 |
3,0 |
Източник: Доклад за глобалната конкурентоспособност 2015-2016 г.
България запазва изоставането си в повечето сфери на конкурентоспособност спрямо повечето европейски страни, като традиционно добри резултати отбелязва в сферата на „Технологичната готовност”, където се изкачва с три места до 38 позиция. В тази сфера се отчита подобрение по отношение на няколко индикатора, по които страната системно има много добри резултати: брой абонати на широколентов интернет (20,7 на 100 души и 44-то място), високоскоростен интернет (21-ва позиция, 6 места напред) и брой мобилни абонати ( 66 на 100 души, 35-то място).
Напредък се отбелязва и в сферите „Степен на развитие на бизнеса” (98-ма позиция, 7 места напред) и „Иновации” (94-та позиция, 11 места напред). Неизменно много добрата позиция в сферата на „Макроикономическа стабилност” се влошава сериозно, като страната пропада с 17 места до 53 позиция.
Тревожно остава състоянието в сферата на „Институциите”, където въпреки възвръщането на позицията от 2013 година (107 място) , страната ни остава в края на класацията (след стотното място) и със значителни проблеми в областите на защитата на интелектуалната собственост, административното фаворизиране, ниското доверие в политиците, организираната престъпност, сериозната зависимост на съдебната система и отклоняването на публични средства.
За периода между 2009 и 2015 г. България продължава да подобрява сериозно резултатите си в сферите на „Инфраструктурата” и „Технологичната готовност” , като по отношение на другите сфери страната ни отбелязва или незначително подобрение, или остава без промяна. Липсата на развитие се вижда най-ясно по отношение на сферите „Институции” „Иновации”, „Степен на развитие на бизнеса”, „Ефективност на пазара на труда”. Не трябва да се забравя и спадът в резултата и класацията при макроикономическата стабилност, отбелязан през последната година, главно поради бюджетният дефицит – 3,7% от БВП (86-то място, 37 места назад спрямо 2014 г.) и дефлацията – 1,6% (98-мо място, 38 места назад спрямо 2014).
Графика 1: Развитие на оценките на България по групи показатели
Източник: Доклад за глобална конкурентоспособност 2015-2016 г.
След проучването на частния сектор относно проблематичните фактори за правене на бизнес, основната пречка за конкурентоспособността за 12,7% от запитаните вече е достъпът до финансиране, а не корупцията – 11,4%, което е спад с 2,6 пр.п. в сравнение с предходната година. Проблематични остават неефективната държавна бюрокрация (10,7%), недостатъчно образованата работна сила (9,9%) и нестабилността на водената политика (9,6%).
Интересно е да се отбележи, че оценките на бизнеса за пречките се променят всяка година, въпреки че винаги става въпрос за познати проблеми. Така например, през 2008 г. близо 20% от запитаните посочват като най-голяма пречка пред бизнеса нестабилната държавна политика, а 15,7% посочват инфлацията. За 2009 година близо 16% от запитаните отбелязват като главна пречка достъпът до финансиране, последван от корупцията (15%). В последното допитване бизнесът не е единодушен в определянето на главна пречка за конкурентоспособността, като проблемните фактори са с все по-близки резултати.
Статичната позиция на страната ни в Индекса за глобална конкурентоспособност за пореден път показва липсата на напредък с възстановяването на доверието в институциите и облекчаване на държавните регулации върху икономическите агенти. Решението на проблемите би довело не само до подобряване на резултата и мястото на страната в индекса за конкурентоспособността, но и до устойчив икономически растеж.
[1] Бележка: Резултат „7” е най-високата възможна оценка, а „1” – най-ниската.
*Авторът е стажант в ИПИ.