Либертарианството на Европейската комисия или още веднъж за данъчното съревнование на страните членки

По неизвестни причини в България не бе забелязан спора между министърана финансите на Франция Никола Саркози и комисаря на ЕС за външните отношенияна съюза Крис Патен.

Предистория
Г-н Саркози повтори по-ранните заплахи на министър-председателя Першон иканцлера Шрьодер, че по-ниските данъци в новите страни-членки са фактически“нечестни” и затова съответно на тях следва да бъдат намалени европейскитесубсидии за структурно развитие на страните, присъединили се към съюза през2004.

Отговор на г-н Першон даде Организацията за икономическо сътрудничествои развитие (ОИСР). ОИСР напомни, че ниските данъци и данъчното съперничествоса всъщност доста полезни. Г-н Шрьодер бе критикуван у дома от индустриалции икономисти. Те му посочиха, че 100 милиарда евро трансфери към “източнитепровинции” не са допринесли за по-доброто развитие, че основният проблемса високите данъци и осигуровки и че е по-добре Германия да се поучи отновите страни-членки.

Отговорът на комисаря Патен
Очевидно изказването на г-н Саркози е сериозна заплаха за стопанската свободав рамките на съюза и за неговите възможности за развитие. Затова и комисарятПатен се почувства задължен да отговори публично[1].

Крис Патен смята, че е странно някой да вижда в нарастването на благосъстояниетона една част от общия пазар на съюза по-скоро заплаха отколкото възможностза развитие. Това би означавало, че съюзът предпочита всички икономики дарастат с под 2 на сто на година (като Франция и Германия) вместо с повечеот 5 (Естония) и 7% (Литва). Опитът от предишни разширявания, казва Патен,категорично показва как трябва да постъпват по-бедните страни. Никой неможе да докаже, че забогатяването, “заслуженият успех на Ирландия е довелоостаналите членки до просешка тояга…, точно обратното: той ни показвапо-добрия път”. Изводът на Патен е още по-категоричен: “ако някой се тревожиот различните данъчни ставки, правилният отговор на по-богатите страни еда намалят своите собствени данъци”.

Безсилието на субсидии за регионално развитие (опитът с Източна Германия)[2]

––––––––––––––––

[1]Виж: Financial Times, September 23, 2004, p.13.

[2]Виж пак там, с. 11.