Легитимен или валиден съдебен съвет

На 16 октомври се проведоха избори за попълване състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите след подадените оставки от страна на Б. Димитрова и Кр. Шекерджиев. Изборът не беше успешен, тъй като в него не участваха повече от половината от всички съдии, включени в избирателните списъци. За целта на следващия ден се проведе повторен вот, но и той не изпълни изискванията на Закона за съдебната власт (ЗСВ), според които изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас. Напротив, на 17 октомври гласуваха още по-малко съдии – 580 от 2 202. Тази ниска активност не е случайна, тя отговори на отправените призиви вътре в самата система да бъде бойкотиран както този състав на съдебния съвет, така и двамата кандидати, които не са поставени в конкурентна среда.

Последва призив на кандидатите избирателната комисия да насрочи трета дата, в който случай независимо от броя на гласувалите изборът да се счита редовен. Така се стига до формално спазване на законоустановената процедура и до практическия абсурд – дори при 1 гласувал да бъдат избрани номинираните двама.

Кандидатите се позовават изчерпателно както на Конституцията, така и стенограмата от пленарното заседание на 43-то Народно събрание при обсъждането и гласуването на съответните текстове от ЗСВ. Но някак едностранчиво се позовават само на част от изказванията. Това налага да припомним и на тях, и на читателите две съществени неща от този дебат:

Първото са мотивите на самия законопроект, които безпротиворечиво си поставят една висша цел:  „максимално представителност и прозрачност”, развита в „С цел осигуряване на по-голяма представителност е възприето провеждането и на балотаж, в случай че няма достатъчно кандидати, избрани с повече от половината от подадените действителни гласове при първото гласуване. Съображенията за това са, че гласуването в един кръг при условията на спадащ кворум би довело до ниска представителност на избора.” Видно, ниската представителност е третирана от законодателя като опасност и нежелан резултат, от което проличава, че е важно държавните органи да бъдат не само конституирани, но конституирани по легитимен, а не само валиден ред.

Въпреки тази преследвана цел е приета ал. 4 на чл. 29л: Ако при повторното гласуване не е избран съответният брой членове с необходимото мнозинство, за избрани се смятат онези от тях, които са получили най-много гласове.

В дискусията от 2016 г. тезата за широкото и легитимно представителство е развита от депутата Петър Славов доста изразително: „Това, което съм предложим по т. 2 и което касае чл. 29к, моля Ви за подкрепа, защото там се въвежда възможността, ако липсва кворум, тоест ако не са гласували повече от половината на първия ден, в който се провежда заседанието, то да бъде отложено и след това изборът да бъде проведен, и да бъде валиден независимо от броя на гласувалите. Иначе казано: ако при това отлагане гласуват 50 човека, на практика те могат да изберат цялото представителство на магистратската общност във Висшия съдебен съвет. Мисля, че не това е смисълът на тези текстове и целта е да се постигне наистина максимално представителство, максимално много хора да гласуват за членовете на Висшия съдебен съвет, за да се изберат качествени кандидати.

Апелирам към Вас: замислете се, в контекста на Изборния кодекс говорим едва ли не да въведем задължително гласуване за хората на редовни избори, да ходят задължително да гласуват, а тук допускаме едва ли не пожелателно, без дори изискване за кворум, за да бъде валиден изборът, да може да се провежда избор и едва ли не 50 човека, че дори и по-малко, да могат да изберат 11 членове на Висшия съдебен съвет. Това ми се вижда изключително опасно и неразумно. Да, има аргумент, че по този начин е възможно да се затрудни изборът, но в края на краищата, колеги, говорим за избор, който ще се случва веднъж на пет години.
Все пак си мисля, че магистратите са отговорни хора и ще подходят сериозно и ще отидат в деня на избора, за да гласуват. Нека все пак да е ясно, че има и законово изискване, за да не се получи, образно казано, някаква грешка и 50 човека да изберат половината Висш съдебен съвет и после да се чудим как да обясняваме това на обществото и защо е допуснато. Обръщам Ви внимание – по-нататък има текстове, които въвеждат възможности за дистанционно електронно гласуване. Ако се даде тази възможност на магистратите, тогава може да се очаква много голяма представителност на гласуването и не би трябвало да има никакъв проблем половината от тях да са гласували и да е налице изискването за кворум – поне половината и повече от половината да са гласували. (…) Пак Ви обръщам внимание, говорим за магистрати, за отговорни хора. Не очаквам те да бойкотират тези събрания и да не присъстват още на първото. Нека наистина да има изискване за кворум, за да няма съмнения.

Бих отправил паралел към политическия живот. Много добре знаете за дългите и безкрайни заседания, когато ловки апаратчици излизат и говорят дълго и напоително – става 12, 1, 2 часа през нощта, хората започват да си отиват. Остават едни 50 човека в залата и накрая се гласува, и те избират. Нека да не допуснем подобно нещо. Да си важи изискването за кворум, ако трябва на следващия ден да се проведе ново заседание, но наистина да има представителност на този избор.”

Тогавашният министър на правосъдието Екатерина Захариева също коментира хипотеза идентична с настоящия избор: „Предвидихме падащ кворум с идеята да има избор все пак. Тоест да може да се избере Висш съдебен съвет и оставихме на отговорността на магистратите, при положение че сме им дали възможност, когато решат да отидат да гласуват, от 8,00 ч. сутринта до 6,00 ч. вечерта да бъдат така добри, да бъдат отговорни и да отидат да участват в гласуването. Ако не предвидим падащ кворум, се опасявам от блокиране на избора.
Има две опции: ако няма падащ кворум, тогава трябва да се предложи санкция за магистратите, които не са участвали в избора, или другата опция наистина е въвеждане на някакъв минимален праг и 33% и според мен не са достатъчни. По-добре е да са участвали повече от половината най-малко от всички, имащи право на глас.

Така че има две опции: или се предвижда санкция, което не подкрепям, защото оставяме на отговорността. Това са отговорни хора и би трябвало да имат желание да участват в избора. Всъщност прекият избор беше по тяхно желание. Те искат да участват, те искат неделегатски събрания. Или наистина да се предвидят 33%, но тогава пак аз питам: какво ще стане, ако все пак и те не отидат? Тогава се изправяме пред изборът изтекъл конституционен мандат, липса на Висш съдебен съвет. Това са двете опции. Оставям на Вас да решите.”

Очевидно ЗСВ е преследвал една особена цел, пропусната от настоящите кандидати – легитимно работещ държавен орган, който да администрира въпросите на съдебната власт, ползвайки се с необходимото доверие. Такъв ВСС към настоящия момент нямаме, а кому е нужно към него да се причисляват още двама членове, чиито профил не мотивира колегите им да ги подкрепят.