КЗК фундаменти!

Пазарната икономика е във вихъра си! Купуваш си ваучер за 10 лв., качваш се в Мини Купъра и заминаваш. По кабелната телевизия вече звучи радио, а цената на пълния пакет телевизии е едва 5 лв. на месец. „Пий с наслада, чака те награда" – разтваряш си step-чето и цялото семейство се озовава в „Кушадасъ"[1]. Звучи прекрасно, но нека поспрем малко с „пазарния фундаментализъм" и се върнем в реалността.

Виковете на Иван и Андрей от Купъра и въобще условията на цялата промоция не се харесаха много на Комисията за защита на конкуренцията. Прекалено голяма била наградата! Общо взето много нелоялна постъпка. Толкова нелоялна, че струва на компанията 150 000 лева. Радиото и евтината кабелна телевизия също се оказват безкрайно нелоялни. Радиото е нелоялно за 30 000 лв., а кабелната телевизия за 15 000 лв. Лозунгът „Пий с наслада, чака те награда" отнесе едва 8 000 лева. И това е само част от геройските постъпки на КЗК.

Тази нелоялна конкуренция явно е голям проблем. Нека да видим как е дефинирана в закона:

Закон за защита на конкуренцията: Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им.

Значи една конкуренция е лоялна, когато е налице добросъвестна търговска практика и не се увреждат интересите на конкурентите.

Всяка търговска практика има една единствена крайна цел. Тази цел не е добруването на конкурентите, а печалбата на самия търговец. Няма сложни философии, няма социална отговорност, няма стремеж към щастие. Икономическите актьори искат пари и затова се блъскат по цял ден. Това означава, че интересите на конкурентите са изцяло обвързани с печалбата, която пък е обвързана с продукцията. Тази продукция е ограничена. Не можеш да продадеш безкрайно много ваучери или step-чета. Успехът на един предприемач влияе на останалите играчи на пазара. Това не е разрушителна конкуренция. Това се нарича съзидателна конкуренция и не е лошо цялата Комисия за защита на конкуренцията да залегне малко над учебниците. Ако предоставяйки една добра (привлекателна) услуга на клиентите си дадена фирма ограничава пазара на конкурентите си, това си е изцяло за тяхна сметка. Клиентите са направили своя избор и никаква комисия не може да го подменя.

Тук трябва да се направи едно много важно уточнение. Някои хора биха си помислили, че добросъвестната търговска практика и увреждането на интереси в случая има нещо общо с защитата на клиентите. Не, тук става дума само за отношения между конкурентите на пазара. Някой предлага по-ниска цена и привлича клиентите на конкуренцията, което вреди на интересите на конкурента и съответно е нелоялно. На практика се наказват всички, които дръзнат да бъдат много добри в работата си и предлагат стоки и услуги на „нереално" ниски цени. Същото се отнася и за „нереално" големите награди и промоции. Купърът обаче си е съвсем реален, все пак го видяхме по телевизията.

Вижте само цитат от решението на комисията относно въпросното радио – „безплатното предоставяне на този продукт за такъв период от време противоречи на добросъвестната търговска практика". Тези хора не разбират ли, че радиото е частна собственост?! Има си собственик и той решава какво ще се случва. Едва ли целта му е да фалира. Може би ще се издържа само с реклами, които струват по-скъпо, когато те слушат повече хора. Всъщност на кого му пука? Искаме си безплатното радио да върви в пакета на евтината кабелна телевизия.

Комисията за защита на конкуренцията съществува за да „осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност". В момента КЗК нищо не разширява, а направо пречи на всякаква конкуренция. Борбата на комисията е изцяло насочена към монополите или т.нар господстващо положение. Какво е това ли? Ами „предприятие има господстващо положение, ако има по-голям от 35 на сто дял от съответния пазар". Това дефиниране няма нищо общо с икономическата теория. Пазарния дял не е от значение, стига да е възможна появата на конкуренция във всеки един момент.

Задължително е дефиницията за „монопол" да бъде ясна и конкретна. Когато се говори в икономически или политически контекст за опасностите и злините, свързани с монополите, следва да се има предвид насилствения монопол – тоест изключителен контрол в дадена икономическа област, която е затворена за конкуренция, така че онези, които контролират сектора, могат да налагат каквато пожелаят политика на производство и цени независимо от пазара, неподвластни на закона за търсенето и предлагането. Важно е да се отбележи, че подобен монопол означава повече от липса на конкуренция; той означава невъзможност да се появи конкуренция.

Моментната икономическа действителност възхвалява конкуренцията като основна аксиома и водещ принцип, но „прекалено силната" конкуренция се осъжда като нещо убийствено. Действията, които имат за цел да ограничат конкуренцията, се заклеймяват като престъпни, ако се извършват от бизнесмените, но се определят като „добродетелни", когато се въвеждат от правителството.

[1] Всичко това са оферти и промоции на няколко фирми, който са попаднали по ударите на КЗК