Към министрите – моля ви, вземете си отпуската!

През изминалата седмица някои министри достигнаха нови върхове в стремежа си да защитават обществения интерес. На повърхността те бяха представени като политика за защита на населението. Невидимо остана пълното погазване на нормалната логика, личната свобода, отнемането на личния избор и очакваните негативни ефекти – повече бюджетни разходи, по-високи цени за потребителите и липса на конкуренция.

Не возим добре, но ще можете да почивате в станции за 160 млн. лева[1]

(БДЖ влиза в хотелиерския бизнес)

Може и да не ви се вярва, но е факт! Беше обявено, че държавните железници започват да предлагат пакетна туристическа услуга – пътуване с влак и почивка в някоя от станциите на железопътния превозвач. Ако не сте се възмутили още, може би си мислите, че няма лошо – използват се базите, БДЖ се развива и започва да работи добре. За съжаление това не е истина. Анализ на ИПИ за последните девет години на БДЖ показва, че:

• за периода 2000 – 2009 г. държавата е наляла над 2,1 млрд. лв. в ж.п. сектора;
• за периода 2005 – 2009 г. субсидиите са нараснали около три пъти.
• финансовите резултати на БДЖ и НКЖИ са лоши – само за 2008 г. загубата на НКЖИ е над 100 млн. лв.
• въпреки намаляващите превози и негативните финансови резултати, броят на заетите остава стабилен – към 2008 г. в двете дружества работят над 33 хил. човека.

Вместо да мисли как да навлиза в различни бизнеси, ръководството на БДЖ трябва да помисли как да излезе от бизнеса с държавно финансиране. Това означава приватизация. А дотогава трябва да се забрани на БДЖ да си измисля занимания, които са обречени на провал. Да влизаш в хотелиерския бизнес, като си постоянно на загуба и си субсидиран от данъкоплатците, е безобразие.

Не обучаваме добре и нямаме места, но ще пращате детето си при нас!

(въвежда се задължителна предучилищна подготовка за 5-годишните)

Образователният министър открито защитаваше тази седмица в Парламента идея, която отнема още едно изконно право на всеки гражданин – да носи отговорност за децата си. Предложението е да се въведе задължителна предучилищна подготовка за децата на 5-годишна възраст. Статистиката според министъра показва, че и в момента повече от 80% от децата на тази възраст получават подобна подготовка в детските градини, без това да е задължително. Явно това е мярка за справяне с проблема за конкретни групи в обществото, но това не оправдава въвеждането на задължение, което, за да бъде прилагано, ще предвижда и санкции – парична глоба и дори принудителен труд.

Оказва се, че понеже администрацията не може да се справи с тези групи по други канали (получават социални помощи, т.е. дават им се пари почти без условия или те не се спазват; нарушават закона и не успяват да бъдат наказани ефективно и т.н.), то сега е най-лесно всички ние да бъдем задължени. Това не може да бъде правилна тактика, пък дори и с най-добрите намерения. Подходът, в който предписваш на хората какво да правят, води до два основни ефекта – хората стават все по-големи игноранти, т.е. разчитат на държавата за все повече неща, което дългосрочно е обречено на неуспех; и все повече грешни политики ще се провеждат, защото хората са различни и не може да се измисли мярка, която ще въздейства на всички по един и същ начин.

Единственият подход е лична свобода и съответно реална отговорност. Само така хората ще знаят, че дали ще живеят добре ще зависи от тях и няма да могат да обвинят друг.

Ще прецакаме София и Пловдив, за да помогнем на Добрич, Габрово и Сливен… и така до края на несправедливостта!

(водата да бъде с една цена за всички)

Министърът на околната среда и водите достигна тази седмица до гениалната идея, че хората в едни градове ще плащат за водата на хората в други населени места. Причината – цената на водата за някои жители е по-висока, заради използването на помпи на ток за добив на водата и това не е справедливо.

Логиката е тотално сгрешена и ще е интересно как министърът ще обясни на хората в София, че ще трябва да плащат по-висока цена. Добре ще бъде министърът да обясни на фирмите в София ефектите върху дейността им от повишаването, да калкулира по-високите разходи за цялата администрация, която е разположена в София, и т.н.

Идеята, че цените на една стока са по-ниски на едно място спрямо друго е в основата на конкуренцията. Решението не е в административно изравняване на цените с трансфери от едни регионални компании към други, а в концесионирането на местните водни дружества и  създаването на условия за реална конкуренция между различни доставчици на вода в рамките на един и същ регион. Само така има стимул за местните водни компании да работят ефективно и евентуално да се намалят цените там, където това е възможно.  

Тръгнем ли по плоскостта да изравняваме цените на стоките и услугите, пък било то и за живителни течности :), то скоро ще се върнем в ситуацията, в която цените са еднакви за всички, но стоки няма.

Хлебарите да не се излагат!

(хляб с цена над 70 стотинки бил спекула)

Земеделският министър продължи с похода си към лошите предприемачи в хранително-вкусовата-земеделска промишленост, заявявайки отговорно, че цена за хляб от над 70 стотинки за 700 грама са чиста спекула и трябва да се преразгледат. Човекът разгледал разходите на хлебопроизводителите и преценил колко трябва да струва насъщния. Дали трябва въобще да влизаме в спор колко невероятно е изказването е трудно да преценим. Само ще отбележим, че преди година ИПИ изпрати Отворено писмо по повод обратната идея – за въвеждане на минимална защитна цена на хляба. Коментарите важат и в този случай:

• потребителят е този, който преценява цената на продукта; никой не го принуждава да купува по-скъп хляб, още повече, че в повечето населени мяста има голямо разнообразие в предлагането;
• да се посочва от земеделския министър, та дори и пожелателно, колко трябва да бъде цената на хляба си е направо покана или сигнал за фиксиране на цената. Само за информация – на няколко пъти Комисията за защита на конкуренцията глобява сектори, които се наговарят за определена цена!

Останалите коментари можете да прочетете в отвореното писмо. Земеделският министър пък е най-добре да се заеме със стратегия, която ще премахне завинаги всякакви държавни субсидии и да усвоява европейските пари, защото само така ще имаме реална конкуренция, при която потребителите ще бъдат крайната цел на производителите, вместо министерството, както е сега.

Чиновниците ще ни пишат „безплатно”[2] проекти

(експерти от Националната служба за съвети в земеделието ще изготвят безплатно проекти за земеделските производители)

Само наивник би повярвал на подобна новина, защото:

• чиновниците в НССЗ са 125 души и са изхарчили от държавния бюджет 2 888 517 лв. през 2009 г.
• общата стойност на недвижимото имущество на НССЗ в края на 2009 г. е 1 124 430,27 лв.

Списъкът на извършваните дейности показва, че службата не предоставя административни, а консултантски услуги и затова тя трябва да бъде закрита веднага или да премине на самоиздръжка като специализиран институт за консултации, неразчитащ на бюджетно финансиране. Да се твърди, че някой ще помага „безплатно” при това положение, още повече имайки предвид бюджетните субсидии за земеделските производители, е подигравка.

Ще спрем прегледа на печата от седмицата, защото става все по-противно. Докато публичните политики се правят без да се мисли за ефектите върху хората, администрацията и бюджета, ще имаме подобни действия, които все повече ни превръщат в заложници на добри намерения с ужасяващи последици.

[1] Това е годишната държавна субсидия за текуща дейност за 2010 за БДЖ – Пътнически превози. Виж тук. Всъщност държавните субсидии за ж.п. транспорта са поне тройно по-големи годишно, защото трябва да се вземат в предвид и субсидиите за текуща дейност за НКЖИ, парите за капиталови трансфери на двете дружества, компенсациите за пътническите превози и непреките субсидии под формата на ежегодно покриване на хроничните загуби на ж.п.транспорта. 

[2] Курсивът е на автора.