Къде са новите предприемачи?
Макропрогнозите за тази и следващата година за България леко се подобряват от тези преди половин година. През есента на 2020 г. ЕК очакваше ръст на БВП от 2,6% за 2021 г. и 3,7% за 2022 г., в началото на февруари 2021 г. стойностите вече бяха 2,7% и 4,7%, а в пролетната прогноза са 3,5% и 4,7%.
Предприемаческата активност е индикатор, който показва поведението и очакванията на хората. Решението да се започне нов бизнес, особено в условията на по-висока от обичайната несигурност и когато определени сектори продължават активно да търсят и да разчитат на подкрепата на всички данъкоплатци отразява едновременно нарочно направен избор от конкретния човек, но и някакви способности. Този избор да се започне нов бизнес – в трудно предвидима среда на пандемия и рисковете на политическата обстановка у нас – продължава да се прави от хиляди хора в България.
Прегледът на динамиката на новорегистрираните компании ще покаже какви са очакванията и изборите, които правят отделните хора като реакция на икономическата действителност. Разбира се, значителна част от новорегистрираните компании няма да оцелеят в идните 5 години, но това в случая изобщо не е най-важното. Ключово е да се проследят нагласите, решителността и реалните действия на стартиращите предприемачи, за да отгатнем дали има изгледи за по-бързо икономическо възстановяване.
Динамиката на стартиращите предприемачи показва дали в България има хора, които искат да станат предприемачи, т.е. дали виждат смисъл да започнат собствен бизнес; дали има страх от провал, т.е. какви са очакванията по принцип и дали те възпират потенциалните предприемачи изобщо да започнат бизнес; и не на последно място – има ли хора, които разглеждат кариерата на предприемача като желана. Както Лю Рокуел отбелязва „Има хиляди причини, поради които предприемачеството не би следвало да съществува, и само една добра причина, за да го бъде: тези хора притежават изключителна преценка за риска и при необходимост са готови да скочат в неизвестното, за да опровергаят твърденията, че бъдещето е неизвестно. И все пак именно този скок в неизвестното повишава нашия стандарт на живот и подобрява живота на милиони и милиарди хора.“.
Дългият поглед
Пълната картина от последните 12 години за новорегистрираните търговци[1] у нас не разкрива добри трендове.
За последните 12 години само в пет от тях има годишно увеличение на общия брой на новорегистрираните компании (2011 г., 2012 г., 2015 г., 2016 г. и почти незабележимо през 2018 г.). През останалите 7 години има годишен спад на новите регистрации. Дори и да подходим с разбирането, че финансовата криза от 2009 г. е силен фактор, то анемичната бизнес динамика прави впечатление години след това.
На практика, от 2017 г. у нас има негативен тренд при новорегистрираните компании на фона на растежа на икономиката. Очевидно е че този растеж се води от съществуващите компании, които се специализират, иновират, разрастват и наемат нови хора. И в това няма нищо необичайно ако все пак се наблюдаваше положителна тенденция при стартиращите предприятия. Факторите за стагнация при новорегистрираните компании варират от:
- липса на умения, желание, идеи и знания у хората и най-вече младите за започване на нов бизнес – причината отчасти трябва да се търси в средното образование;
- липса на усещане и вяра, че предприемачеството има смисъл – причините може да са в семейната среда, публичния имидж на предприемачите или усещането за корупция и предопределеност към провал;
- липса на реални възможности – причина може да е липса на достъп до финансов ресурс или скъпи процедури за правене на бизнес.
Независимо от причините, проблем има, защото само около 5% от новорегистрираните предприятия днес ще са активни след 5 години. Въпреки че новите компании са предимно малки и са без наети или с малко на брой работници, те са важна част от икономиката.
Източник: Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
Как започва 2021 г.?
За първите четири месеца на 2021 г. са регистрирани общо 15721 нови компании и ЮЛНЦ, което е ръст от 20% в сравнение със същия период на 2020 г. Това не учудващо, защото през март и април миналата година има значителен спад на регистрациите по време на първия локдаун.
Април 2021 г. поставя своеобразен рекорд с 4008 нови регистрации, което е ръст от 148% спрямо анемичния април 2020 г.
Източник: Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
Поглеждайки назад и имайки предвид очакванията за възстановяването на икономиката, можем да предположим, че положителната тенденция при новите компании ще се запази и към края на 2021 г. ще се постигнат регистрации сходни с предкризисната 2019 г. Дали това обаче е достатъчно е друг въпрос. И дали е изобщо възможен голям ръст в идните години също е неясно. Факт е, че в последните години се създадоха редица клъстъри, обединения, инициативи, които да насърчават предприемачеството, обучават млади хора, да увличат тези, които не са имали досег с темата и са по природа твърде плахи или предпазливи. Това, обаче, е най-вече в сектори, които изискват специфично знание или натрупан опит – ICT, биотехнологии, изкуствен интелект.
Всъщност, революция ще е възможна само когато започне да се променя в положителна посока възприятието към предприемачите по принцип, когато от ранна възраст за всеки младеж стане ясно, че провалът не е позор, а медиите открито говорят за предприемачите и разказват истории.
[1] Навсякъде в текста данните включват и новорегистрираните юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), но те представляват много малка част от общия брой и не влияят на коментираните тенденции.