Крах на международните търговски преговори

След седем години търговска дипломация, лобизъм, и политически саможертви преговорите в Световната търговска организация (СТО) се провалиха за пореден път, точно когато глобалната икономика, разтърсена от финансовата криза, имаше нужда от подобно договаряне. Набедените в пресата за последния крах на преговорите са САЩ, Индия и Китай поради неразбирателства, касаещи нивата на митата върху земеделските продукти и специалните предпазни мярки за производители в развиващите се страни. Провалът обаче е колективен, а може би дори и неизбежен, взимайки предвид преразпределението на икономическа сила и влияние в световен мащаб.

Търговският министър на Бразилия, Целсо Аморим, е разочарован от неизгладените пречки и последвалия провал. Същевременно Бразилия, най-голямата пазарна икономика в Южна Америка, която в момента се радва на рекордно висок икономически растеж от три десетилетия насам, започва да осъзнава своя капацитет като глобална сила, която може да диктува правилата на световната икономика.

Икономическото развитие на нововъзникващите пазари като Китай, Индия и Бразилия е съпътствано от покачване на тяхната самоувереност и желание не само да отстояват националните си интереси, но и да налагат нови норми и правила на поведение и търговия. Тяхното влияние е безспорно, а след последния крах на преговорите то вече е и горчив факт, който развитите страни трябва да приемат.

До колко е фатален провалът на търговските преговори? Според някои наблюдатели незадоволителният резултат от преговорите няма да навреди на процеса на интеграция на световната икономика, който е необратим. Днес, за разлика от периода между двете световни войни, производителите на повечето продукти и услуги във водещите икономики са много по-обвързани в сложни, транс-национални производителни вериги и системи за снабдяване. Митата върху индустриалните стоки са вече доста ниски в развитите страни, а развиващите се страни постепенно ги намаляват до нива под тавана, договорен  в рамките на СТО.

Също така липсата на международен консенсус е компенсирана с появата и екслозията на десетки хиляди двустранни и регионални търговски договори и споразумения, които заобикалят липсата на политическа воля или неблагоприятен политически цикъл, но и позволяват на по-силните икономики да налагат интересите си над страните с по-малки пазари. Наблюдава се и завишен интерес към привличане на чужди инвеститори, проблем, който не е засегнат в работата на СТО.

Източник: По данни на СТО, цитирани в списание the Economist

Значимостта на преговорите произтича от факта, че са пряко свързани с развитието на по-бедните страни. Доха е деветата вълна на преговори и се характеризира със своя обхват и големина. Също така за първи път Китай се присъединява към световните договаряния като представител на най-големия пазар за износ от групата на развиващите се страни. Провалът на Доха за пореден път се тълкува като провал на развитите икономики да демонстрират своята заангажираност към устойчивото икономическо развитие на по-бедните страни, позволявайки им да се възползват от своето сравнително предимство в земеделските стоки и да защитят производителите си с предпазни клаузи и механизми.

Безпорно е, че има дисбаланс в търговията на селскостопански продукти. Например само през последните години, износът на хранителни и земеделски продукти от Европейския съюз към традиционните му търговски партньори в Африка, Карибите и Пасифика се е увеличил с 40%, докато износът на същия тип продукти от тези страни към ЕС е намалял чуствително[1].

Европа се договаря за по-голяма либерализация на търговията и премахване на земеделските субсидии в контекста на силно евро, растяща безработица и завишен внос на стоки в евро зоната. За жалост, в подобни обстоятелства европейските политици разчитат на държавни, протекционистки мерки, които ще доведат до още повече вреди и търговски диспути в рамките на СТО.

Поскъпването на стоките за широко потребление в световен мащаб предоставя добра възможност за допълнителна либерализация на пазарите. Ако нивата на тарифите върху селкостопанските и не-селскостопанските продукти и стоки се намалят значително както от развитите, така и от развиващите се страни, ползите за световната икнономика са изчислени на около 40 милиарда щатски долара годишно[2] (без да се включват печалбите от либерализацията на услуги), което представлява само 0.1% от световния БВП. Допълнително, потребители и фирми биха спестили около 125 милиарда щатски долара по сметки на СТО, ако сделката беше прокарана в Женева.

Дори светът да не спре да се върти заради краха на световните търговски преговори, отново е пропусната уникална възможност за увеличаване на ползите от свободната търговия. Все по-виден е и институционалният дефицит на СТО и нуждата от реформа на системата за гласуване, която дава повече гласове на новите играчи в световната търговия: Китай, Бразилия и Индия.

 


[1] Виж Paul Collier & Kalypso Nicolaidis, "Europe, Africa and EPAs: opportunity or car-crash?", 7 January 2008.

[2] Източник Stephen Browne, "The progress of trade: why Doha matters", 25 юли 2008 г. http://www.opendemocracy.net/article/the-progress-of-trade-why-doha-matters

Виж още Yvan Decreux, "OMC: déblocage en vue", 10 юли 2008 г. http://www.telos-eu.com/fr/article/omc_deblocage_en_vue

 


Свързани публикации.