Конституционните брожения – поле за настъпление или поле за отстъпление

През седмицата в действащото 47-мо Народно събрание (НС) бе направен опит за възобновяване на конституционния дебат чрез сформиране на временна комисия, която да се занимае с предложения за изменения на Конституцията на Република България. Темата се явява естествено продължение на исканията на обществото за повече справедливост и справяне с корупцията от вече позабравените летни протести през 2020 г. Именно тази тема е и в основата на действащата четворна коалиция между ПП, БСП, ИТН и ДБ.

Очаквано, ГЕРБ-СДС, ДПС и Възраждане отказаха да излъчат депутати в тази комисия, с което на този етап възпрепятстват каквито и да било усилия в тази посока, тъй като за изменения са необходими поне 160 гласа сред 240-те народни представители. Управляващите имат 134.

На пръв поглед изглежда, че старата скрита коалиция между ГЕРБ и ДПС е победила и де факто обезсмислила по-нататъшното съществуване на настоящото управление, но едно по-усърдно вглеждане във фактите показва друго …

ДПС при свое посещение в Брюксел през изминалата седмица представи пред зам.-председателя на Европейската комисия свои виждания за измененията на Конституцията, с което опита да се заяви като обновена прореформаторска сила за пред Брюксел. У нас, разбира се, на първия ред в пленарната зала на НС стои Пеевски като потвърждение за това какво прави, а не в какво вярва Движението. Но важното е друго – ДПС показва, че иска да участва в една различна визия за България като изпрана и чиста от мафиотизация партия.

Възраждане, от своя страна, също блокираха работата по бъдещо изменение на Конституцията, но пък още през декември заявиха своя скромна визия за реформиране на правосъдието. Самият им проект за изменение на Закона за съдебната власт е един вид популистка извинителна бележка за пред избирателите им.

ГЕРБ също като ДПС искат да избягат от мафиотския си образ и недвусмислено заявиха, че желаят признаването си за политическа партия и то изрично от управляващата коалиция. Иначе добре помним, че ГЕРБ употребиха основния закон като изтривалка, само и само за да не предадат властта през лятото на 2020 г. Тогава техният проект така и не получи смело заявил се автор, а остана като едно самотно и смехотворно фолклорно творение.

Тоест – ДПС, ГЕРБ и Възраждане търсят пролуки за договаряне в случай, че настоящото управление се запази трайно на власт, а не толкова неучастие в Комисията по изменение на Конституцията. И поле за политическо договаряне наистина има. Тези договорки в областта на правосъдието минават през три изпитания.

Първото изпитание е изборът на конституционни съдии от квотата на Народното събрание. Сега това е възможно с обикновено мнозинство и ДПС, а и ГЕРБ, ще опитат да лансират свои кандидатури, защото именно Конституционният съд може да блокира всяка една реформа на действащото управление, обявявайки противоконституционност на законите. Самото договаряне на мнозинства при гласуването на кандидатурите пък е удобен повод да бъде разцепена коалицията между ПП, БСП, ИТН и ДБ, с което да бъде сринато и доверието помежду им.

Второто изпитание е изборът на членове на Висшия съдебен съвет, тъй като мандатът на настоящия състав на Съвета изтича есента и процедурата трябва да започне. Тук необходимото мнозинство е отново 160 гласа. Очевидно без гласовете или на ГЕРБ, или на Възраждане и ДПС управляващите няма как да попълнят състава на този така важен орган, отговорен за кариерата на всеки редови съдия и прокурор. Това е възможност както да бъде разцепена управляващата коалиция, така и да бъде доведена държавата до конституционна криза поради невъзможността да бъде избран нов състав на ВСС. А оттам и да няма кой да се занимае законосъобразно с главния прокурор Гешев, да администрира въпросите на съда и прокуратурата и ред други беди.

Третото изпитание е изборът на инспектори в Инспектората при Висшия съдебен съвет. Там отново трябват 160 гласа и това отново превръща ГЕРБ, ДПС и Възраждане във фактор.

Ето защо е рано да кажем, че конституционният дебат е приключил. Напротив, той тепърва започва, напускайки за съжаление експертността и слизайки на калния терен на политиката. А там следва младите управляващи да консумират страстите си охладени, в противен случай не ги очаква добро развитие. На територията на конституционния дебат обаче и президентът Радев е в силна позиция, тъй като скоро може би ще представи своя проект.

За това дали тези конституционни промени са важни за българското общество не отварям и дума – неуспехите ни през последните 30 години се коренят именно в отказа за смислени реформи в областта на правосъдието.