Конституционния съд и равенството пред закона
Word Format
(Word Format)
Преди година и половина коментирахме ( виж), че едно решение на КС създава опасен прецедент КС да дава становище по икономическата целесъобразност на нормативен акт – нещо различно от конституционната съобразност на законите. Решение 5 на КС (публикувано в ДВ миналата седмица) продължава традицията. В него съдът разглежда една от разпоредбите в предишния закон за приватизация , според която, за да не изгубят възможност за предявяване на иск за свои вземания от приватизирани предприятия, кредиторите следва в определен срок да ги заявят пред приватизиращия орган. Разпоредбите са атакувани като противоречащи на чл. 19 (2) от Конституцията, според която „законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност“.
Въпреки че в конкретния случай бизнес правилата в България не се променят пряко от решението на КС, все пак то е част от традиция, която определя основата на регулирането на икономиката и следователно – условията за водене на бизнес. Традицията на КС е в подкрепа на свободата на действие на държавата, следователно тя е срещу икономическата свобода.
Според конституционните съдии, с изключение на Христо Данов, „конституционното правило на чл. 19 (2), според което законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, не е абсолютно.“ Още нещо: „многообразието и спецификата на различните стопански сфери предоставя потребност от различни правни режими за ефикасно осъществяване на съответстващите им различни дейности.“ С други думи, правилата в Конституцията нямат абсолютен характер за законотворците: стига законите да отговарят на поставените цели (вероятно от мнозинството народни представители), те могат да противоречат на конституционните правила. Народните представители могат да приемат например различно третиране на кредитори към различни по дейност предприятия, ако решат, че са намерили начин за „ефикасно осъществяване на съответстващите им дейности.“ В същия дух те могат да приемат различно данъчно третиране (което и правят) за различни дейности.
С някои от решенията си КС дава формална легитимност на парламента да приема норми, които противоречат на основните принципи, около които има консенсус в свободното общество, а именно: неприкосновеност на частната собственост, равенство пред закона и неограничена свободата на стопанска инициатива. Държавата получава неограничена свобода да ограничава свободата на гражданите и предприемачеството. Парламентът има възможност да наложи принуда върху малцинството, с което облагодетелства мнозинството; това е икономическата среда, която допуска мнозинството да приеме модела на грабежа вместо модела на добавяне на стойност чрез доброволна размяна, споделян от малцинството.
