Компенсаторните инструменти – от големите надежди до големите разочарования

Word Format (Word Format)

Проблемите около приватизацията чрез непарични платежни средства (т.е.компенсаторни инструменти) са поредното доказателство за абсурдността на правителствената политика, и по-конкретно на „сериозното отношение“ на правителството, по отношение на българския капиталов пазар.

Преди 2 септември 2002 г., когато търговията на компенсаторните инструменти не беше качена на борсата, държавата влияеше върху цената им с непазарни механизми – например издаване и прекратяване на издаването на големи номинали компенсаторни инструменти. В момента, както казва Любомир Бояджиев от ИП Елана, търговията с компенсаторни инструменти на борсата е в пряка зависимост от новините, които идват от Агенцията за приватизация и другите държавни институции, които определят приватизационната политика на държавата. Разбира се, при търговията с компенсаторни инструменти важи принципа, че качеството на предприятията, предлагани на БФБ срещу непарични платежни средства, е по-важно от количеството, но от друга страна качеството е в правопропорционална зависимост от броя на тези предприятия,

Схемата за борсова приватизация срещу компенсаторни инструменти постепенно се разклаща: ДЗИ напусна „пула мечта“ (реално без да е бил някога в него, освен в мечтите на министъра на икономиката), публичността на Български Морски Флот и БТК зависи от техния принципал – Министерството на транспорта (т.е. публичността им е под въпрос). Преди това от списъка за продажба срещу компенсаторни инструменти отпаднаха Пловдивският панаир и Банка ДСК. Накратко – вместо да се преодолее т.нар. хаос при търговията с непарични платежни средства, се постига не само по-голям хаос, но и пълна безизходица.

Изводите:

Първо, министерството на икономиката има абсолютно погрешния подход да решава дали ще стават публични дружества, на които не е принципал и да оповестява предварително намеренията си (т.е. подиграва се както на компаниите, така и на инвеститорите).

Второ, следствие от първия извод, не може да се вярва на правителството, когато обещава, че ще стимулира и развива капиталовия пазар и ще защитава интересите на инвеститорите.Така правителството се подиграва с играчите на пазара за втори път.

Трето, участниците на капиталовия пазар биха се чувствали много по-сигурни, ако стимулирането на българския капиталов пазар не бе сред приоритетите на правителството.

Заради намесата на правителството „пулът мечта“(а и останалите пулове) се превръща в „пул кошмар“, а Българска Фондова Борса – става Българска Фантазьорска Борса. Това е „новата ера в развитието на българския капиталов пазар“, поне за министъра на икономиката.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.