Колкото повече държавна намеса, толкова по-малко място за предприемачество – поглед към земеделието

През седмицата от Съюза на мелничарите заявиха, че ще се проведе националенпротест на 26 март в София, ако до тази дата правителството не вземерешение за спиране на безмитния внос на брашно. Според представенитеданни, от първи януари до момента от Турция са внесени около 40 хилядитона брашно, с опростено мито от 25%.

Също така, се проведе и заседание на Консултативния съвет по зърното(включващ представители на браншовите организации и правителството),от който става ясно, че преходният остатък от пшеница до нова реколтасе очаква да бъде 150 хиляди тона и освен това съветът взе решение държавниятрезерв да бъде попълнен изцяло с българско зърно от нова реколта.

Коментар:

1/ През миналата година правителството се намеси на пазара с аргументиза “висока цена” и “недостиг”. През предишните две години намесата бешеобоснована с “ниска цена” и “свръхпредлагане” (повече).

2/ Заедно с това правителството насърчаваше или ограничаваше външнататърговия със зърно и брашно, като превърна този пазар в един от най-силнорегулираните в България.

3/ В момента е в сила временна забрана на износа на пшеница и брашноза периода от 30.09.2003 г. до 31.07.2004 г., съгласно Постановление№193 на Министерски съвет от 05.09.2003 г. При това положение производителитемогат да предлагат продукцията си единствено на вътрешния пазар, коетоводи до 150 хиляди тона излишък, който няма как да бъде реализиран исе съхранява в складове.

4/ С намесата си правителството се опитва да поддържа зърнен баланс,но на практика се получава зърнен дисбаланс, защото няма как, дори отнай-умните хора, с административни мерки да се заменят пазарните механизми.Рисковете за производителите стават все по-големи, защото никой не знае- какво решение за намеса ще вземе правителството утре.

5/ Дългогодишната държавна намеса в отрасъла създава все повече стимулисред производителите да търсят държавни преференции и закрила вместоначини за подобряване на конкурентните позиции. Колкото по-дълго времепродължават и колкото по-мащабни са изкривяванията на пазарната среда,толкова по-ниска ще бъде специализацията на пазарните играчи. Освентова, общата гъвкавост на пазара се понижава и той по-трудно ще се адаптиракъм вътрешни или външни шокове.

6/ Отрасълът се превръща в пример за нестабилна среда за бизнес, следкато условията се променят постоянно. По-добри шансове за оцеляванеще имат стопанските субекти, които под някаква форма са по-близко доправителството. Останалите вероятно ще се преориентират към друг бизнес.

7/ Обяснението на правителството, че чрез административни мерки сезащитават интересите на местните производители и потребители е химерно.Подходящ пример затова са тези 150 хил. тона зърно, които в моментасе съхраняват в складове, а вероятно биха могли да бъдат продадени намеждународните пазари, ако нямаше забрана за износ от правителството.На потребителите трябва да е ясно, че всяко намаление на цената на хлябаот равновесната пазарна цена чрез държавна намеса означава крос субсидиранеот държавния бюджет (тоест през общите данъци).

8/ Практиката показва, че колкото по-неясна и силно регулирана е средатаза водене на бизнес, толкова по-вероятно се развиват неформални организациикато “зърнена мафия” например. Единствено оттеглянето на държавата оттози отрасъл ще създаде условия за възникване на пазарни отношения.