Колко зависими са европейските и българските фермери от субсидии?
Зависимостта на българските фермери от субсидии, въпреки че все още е по-ниска отколкото при мнозинството от им европейски колеги, расте и това е твърде обезпокоително. Заключението се налага от публикуваните наскоро данни на Службата за земеделска счетоводна информация (FADN) към DG Agri. Те не само потвърждават резултатите от проучванията на ИПИ по въпроса (виж тук), но също така позволяват да се хвърли поглед към резултатите за другите страни в ЕС.
Данните на FADN са на база извадково проучване сред 2195 стопанства в страната (80 000 на ниво ЕС), което е представително за 115 643 ферми (съответно за 4,9 млн. ферми на ниво ЕС). В извадката попадат стопанства от всички основни направления в селското стопанство (полски култури, трайни насаждения, зеленчуци, мляко, животни и т.н.) с минимален производствен обем от EUR 2000 на година. За целите на изследването под субсидии се разбират средствата, получени от анкетираните стопанства под формата на директни плащания, по Програма за развитие на селските райони, подкрепа по чл.68, подкрепа за междинно потребление (семена, препарати и т.н.), субсидии за животни и други.
Нека първо разгледаме ролята на субсидиите във факторния доход на стопанствата или иначе казано, на значението, което обществената подкрепа има за капацитета на земеделските производители да възнаграждават капитала, заплатените работници и собствениците на земя. От долната графика е видно, че до 2009 г. (която така или иначе трябва да се разглежда като изключение заради специфичните фактори, играли роля през тази стопанска година) делът на публичното подпомагане в общия факторен доход расте, след което спада до 2011 и отново нараства пред 2012 г. Този резултат следва да се разглежда в контекста на втория показател – подпомагане като дял от нетния фермерски доход (това, което остава след изплащане на възнагражденията на наетите работници и рентите), който достига близо 80% в края на периода при 35,5% през 2007 г. Оттук се потвърждава вече известния извод, че на фермерите им се налага да разпределят все по-голяма част от дохода на стопанството за възнаграждаването на външни фактори на производство. Това е и причината производителите да се ориентират към закупуването на земеделска земя, с цел да ограничат в дългосрочен план влиянието на рентите върху резултатите на стопанството.
Източник: FADN
Как стоят по тези показатели българските земеделци на фона на европейските? Засега сравнително добре. Правят впечатление трите държави с най-висок процент – Словакия, Словения и Финландия, където публичната подкрепа надвишава нетната добавена стойност от аграрния отрасъл. Това грубо казано ще рече, че селското стопанство в тези страни няма никакъв принос към икономиката и е изцяло заплатено от данъкоплатците като „публично благо”.
Източник: FADN
Следващата графика показва много по-тревожен резултат. България е във втората половина на графиката със сериозна зависимост на фермерските доходи от субсидии – 79% при средно за ЕС-27 от 58%. Този резултат говори за сериозен проблем с конкурентоспособността на фермерите, които не успяват да генерират достатъчен доход от пазара. Защо се получава това? Начинът на прилагане на директните плащания в България стимулира производството на зърнено-фуражни и технически култури за сметка на интензивните отрасли, което доведе до понижаване на добавената стойност от единица използвана земеделска земя (един от основните изводи в изследването на ИПИ „Анализ на ефектите от прилагането на директните плащания на площ в България”). Прави впечатление, че част от държавите, които са пред България и по двата показателя (дял във факторния и в нетния фермерски доход) – Холандия, Белгия, Дания, Италия, Румъния, Испания, са със значително по-развити интензивни сектори и са основни вносители на месо и някои видове плодове и зеленчуци в страната ни.
Източник: FADN
Тези резултати повдигат и един много важен въпрос. Рано или късно, европейските директни субсидии ще бъдат премахнати в сегашната си форма. Дали ще се запази някакво агроекологично плащане, в съчетание със застраховка на дохода и подкрепа на проектен принцип, предстои да видим в следващите програмни периоди, но този момент ще настъпи. Дали българските производители ще бъдат готови за него? Резултатите от първите години членство на страната в ЕС не вдъхват много поводи за оптимизъм.
Следващата седмица ще продължим темата, като проследим средната стойност на подпомагането на едно стопанство в България и ЕС, какви са разликите в подпомагането между отделните страни, както и между отделните сектори в отрасъла.
