Колко общини са достатъчни

Миналата седмица председателят на регионалната комисия в парламента, Любен Татарски (ГЕРБ), отново подхвърли идеята за прекрояване на административно-териториалното деление на страната. Според него е възможно една трета от общините в момента да изчезнат след сливания с други общини. В цифри това означава 79 от 264-те сегашни общини да бъдат разформировани. Според мнозинството в парламента подобно преструктуриране би могло да се разглежда като антикризисна мярка, с която да се намалят административните разходи на общините и едновременно с това да се повишат възможностите за управление на еврофондовете. За пример е посочена Гърция, която с приетия тази година закон за реформа в местното управление намалява броя на общините си от началото на 2011 г. три пъти – от 1034 на 343. От тази реформа се очаква да бъдат спестени между 1,2 и 1,8 млрд. евро за 2011 г., което е 0,35%-0,54% от очаквания БВП на страната за 2010 г.

Предложението да се редуцира броят на общините звучи логично с оглед на факта, че има общини с малко над хиляда жители, като Чавдар – Софийско (1150), Бойница – Видинско (1389), Челопеч – Софийско (1561). С това е нарушено едно от необходимите условия дадена община да съществува като самостоятелна териториална единица, а именно населението на населените места, които са включени в нея, да е над 6000 души. Предлагането на административни услуги в една община изисква определен човешки ресурс, оборудване и помещения. Когато в общината населението е прекалено малко, не е икономически изгодно тази администрация да съществува и би било разумно от две или повече малки общини да се образува една по-голяма, която би функционирала по-ефективно, а в същото време биха били спестени средства от икономии от мащаба.

 С окрупняването на даден брой общини възниква и следният проблем: Поради териториалното разрастване неизбежно някои населени места се оказват по-далеч от центъра на общината, което означава, че за гражданите, които биха имали нужда от дадена административна услуга, възникват по-високи разходи за транспорт, както и немонетарни разходи като изгубено в път време. Тъй като съществува и условие максималната отдалеченост на населените места от центъра на общината да е 40км., е възможно при сливането на две общини и запазването на административния център на едната от тях като център на новата окрупнена териториална единица да има градове, които се оказват на по-голямо разстояние от допустимото. Това би наложило преместването на администрацията в ново населено място, което да удовлетворява всички населени места, но едно такова преместване е свързано с огромни разноски, които биха обезсмислили целия процес. Най-простото решение на тези проблеми се крие в предоставяне на основни общински услуги по интернет, т.е. в електронното правителство. Ниската компютърна грамотност в рядко населените общини с предимно възрастни хора не би следвало да се цитира като пречка пред въвеждането на електронно правителство за основните общински услуги. Тази пречка лесно може да се преодолее например с наличието на един обучен служител в местното кметство, който да помага на гражданите при ползването на електронни услуги. Със сигурност неговата издръжка би била по-малка от тази на администрацията на една цяла община.

В заключение може да се каже, че подобна инициатива за окрупняване на неефективно малки общини би следвало да се приема позитивно, тъй като по този начин несъмнено биха били спестени средства в момент, в който те са силно оскъдни в държавата. От друга страна подобна мярка би следвало да се приеме по начин, който не би бил в ущърб на местното население, правейки административните услуги на общината недостъпни за гражданите.

 

*Стажант в ИПИ


Свързани публикации.