Коледата невъзможна или как се опитваме да пречим на глобализацията

Коледа наближава и хората масово започнаха да пазаруват подаръци за своите близки и приятели, а защо не и за самите себе си. Стълпотворението пред магазините се засилва с всеки изминал ден и това накара някой хора да се насочат към т.нар. Интернет магазини и да си пазаруват on-line. Това направих и аз, като реших да си поръчам някои книги от Amazon.com, впускайки се неволно в процеса на "глобализацията" и всички пречки, които се поставят пред нея.

Глобализацията е била описвана от много икономисти през годините и някак си е признак на престиж и модерно икономическо мислене да говориш и пишеш за глобализацията и последиците от нея. Ето, че и аз сега ще говоря за този процес, но не като икономист, а като обикновен клиент.

Всъщност глобализацията е много просто нещо. Икономиката е сложна наука, но тя винаги може да бъде сведена до един много обикновен процес – някой продава нещо, а някой друг го купува. Независимо дали става дума за пица, кола, апартамент, или пък акции, процесът и силите, които го движат, са едни и същи. Глобализацията, пък, от икономическата й гледна точка, е възможността хората да продават и да купуват свободно стоки и услуги, независимо от разстоянията, които ги делят.

Така че и аз, възползвайки се от технологичния прогрес, реших да си закупя книги от САЩ и да разполагам с тях по време на коледните празници. Поръчвал съм си книги и други неща on-line от България и досега винаги съм ги получавал директно у нас, тоест всичко се случва без дори да се налага да излизам от вкъщи. Колко само съм се залъгвал, като си помислих, че сега отново всичко ще се случи така и ще получа книгите без допълнителни усложнения.

Още с влизането си на Amazon.com ме посрещна огромен надпис "Поръчвайте веднага, ако искате да си получите подаръците преди Коледа". Беше 13 декември (четвъртък) и аз бях сигурен, че съм закъснял, но явно още имаше шанс. Набързо си избрах 6 книги и доволен от ниския курс на долара си ги поръчах. След потвърждението на поръчката ми беше казано, че на 20 декември (четвъртък) ще получа книгите. Само една седмица, за да получа книги от САЩ! Оказа се, че глобализацията освен да е глобална, е и фундаментално бърза.

Въпросната дата беше приблизителна и още на 18 декември получих e-mail, че книгите са вече в България. Това означава, че доставката беше направена за по-малко от 3 работни дни. Това беше добре, като изключим факта, че нямах представа къде всъщност са ми книгите и какво ще последва.

Когато в университета учихме за глобализацията, изникна фундаменталният въпрос: Каква е разликата между "глобална локализация" и "локална глобализация"? Въпросът е очевидно безумен, но пък си имаше и своите предимства – веднага разбрахме, че каквото и да става, не трябва да четем нищо от препоръчаната ни литература, която трябваше да ни "отвори очите". Сега, като се замисля над това, ми се струва, че тези два израза могат да бъдат използвани, за да опишат това, което ми се случи.

В случая, "локалната глобализация" е всички хубави неща, които могат да се случат на един човек или на една общност в следствие на развитието на световната икономика, и възможността да си общуваш или търгуваш с хора в цял свят.

"Глобалната локализация" от своя страна пък следва да представлява всички глупости, който може да сътвори един човек или една общност, за да попречи на въпросните хубави неща да се случат.

Това, че ние сме сътворили подобни глупости, го разбрах, като получих обаждане (сряда) от което почти нищо не разбрах, но поне ясно чух ключовите думи – митница, летище, ДДС. Всъщност трябваше да се досетя още по-рано, че ще има нещо такова, но свободната търговия е толкова просто и логично понятие, че понякога явно забравям за действителността. В четвъртък сутринта получих и мистериозна бележка (залепена на входната врата) на която пишеше моето име и "USA". Абсолютно нищо друго. Добре, че имаше и някакво лого (UPS), което като потърсих в интернет успях да разбера за какво става дума и да намеря телефонен номер, на който да се обадя. С две думи ми казаха, че куриерът минал и заминал и сега трябва да отида до техния офис да си взема документа, с който да отида до митницата, за да взема друг документ и после отново да се върна в предния офис, за да си получа пратката[1].

Важно е да се отбележи, че за този, първия, документ (с който отивам за другия документ) се заплаща – при мен бяха два и платих 28 лева, а за втория документ, от митницата, процедурата е направо шокираща. Или поне така ми беше обяснена от офиса на UPS, защото до митницата така и не достигнах. Там се очаква да платя ДДС и може би някаква такса, и то само по банков път. Документът ти го дават като се получи трансферът, тоест стоиш и чакаш поне 2 часа. Осъзнавайки, че тези книги преди Нова година няма да ги видя, се замислих върху ДДС-то и факта, че в Института постоянно пристигат разни книги и досега не съм видял някой да плаща ДДС или да тича до летището. Оказва се, че си има ценови праг – 1) поръчваш си една книга за 20$, тя пристига директно при теб и си я четеш или 2) поръчваш си няколко книги за около 100$ и се започва одисеята – ела тук, иди там, плащай ДДС. Ако някой успее да ми обясни къде е логиката за една книга да има свободен пазар, но за повече да няма такъв, веднага ще му се отблагодаря, като му поръчам няколко книжки от Съединените щати.

Така че, ако някой се чуди какво му е толкова хубавото на свободния пазар и на свободната търговия? Или се пита, какво ще се случи, ако спрем да учим за глобализацията и просто я оставим да се случва около нас?

Разликата между двата варианта е следната:

Вариант 1) Приемаме, че всички хора са създадени равни, тоест щом мога да търгувам свободно със съседа си, значи мога да търгувам свободно и с непознат от Съединените щати – резултатът е, че на Коледа си чета книгите, без да съм си мръднал пръста;

Вариант 2) Продължаваме да си мислим, че съседът е много по-важен от всеки извън границите на държавата, тоест трябва да търгувам с него, а ако искам да търгувам с някой от Съединените щати бивам наказан с разкарване, данъци и такси – резултатът е, че за Коледа съм похарчил дори повече пари от Вариант 1), а в същото време не съм получил абсолютно нищо.

 


[1] Интересно, че взаимодействието между мен, като физическо лице, и куриерската фирма се състои в това, че аз трябва да отида два пъти до тях, а те не идват нито веднъж до мен! Все си мисля, че е редно да се случи точно обратното.


Свързани публикации.