Кой ще се захване с общинските болници?

Общинското здравеопазване често е обект на критика. Предоставянето на болнична помощ в по-малките общини и населени места е съпътствано от разнородни проблеми – от липса на достатъчно средства, оборудване и медицински персонал до трудности в управлението и предоставяне на качествени здравни услуги. Да не забравяме и силното собственическо чувство на местната общественост към наличието на поне една – макар и не чак толкова добра -болница на територията на общината или дори в населеното място.

И както е типично за общинските търговски дружества, информацията за дейността на общинските болници, макар и публична, всъщност не е лесно достъпна и трудно се събира с цел анализ. Затрудненията в случая са още по-големи поради спецификата на дейността им – предоставяне на здравни услуги. Извън структурите на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса[1], общините не събират достатъчно информация за своите болници и много рядко анализират дейността им по същество. Това са причините ИПИ да събира информация по закона за достъп до обществена информация за общинските търговски дружества, включително общинските болници, като в близките няколко седмици базата данни с общинските предприятия и търговските дружества ще бъде споделена за свободно ползване, анализ и сравнения.

Здравеопазването е ключова дейност в обществения сектор. Разглеждаме общинските лечебни заведения за болнична помощ, които са търговски дружества със 100% участие на общини в капитала им –  малко над 100 дружества (от общо 341 лечебни заведения за болнична помощ в държавата), сред които има многопрофилни болници, специализирани болници, комплексни онкологични центрове и центрове за психично здраве. Голяма част са регистрирани в периода 1999 – 2001 година. Обикновено една община притежава изцяло общинската болница, като от анализа сме изключили участието на общините в по-големите болници на областно ниво, което често е в рамките на няколко процента от капитала им. Поне една болница притежават 78 общини, а най-голям брой болници от този вид притежава столичната община – 12.

Прегледът на финансовите показатели на общинските лечебни заведения показва, че противно на често споделяните мнения за тежкото им финансово състояние данните сочат, че едва една четвърт от тях са на загуба през 2020 и 2021 година. Общият размер на загубите през 2021 година е около 3 млн. лв., а на печалбите – 16,8 млн. лв. Какво стои зад това привидно добро финансово състояние:

• Голяма част от общинските болници са намерили баланс между услугите, които да предоставят на населението по клинични пътеки, и разходите за тях, като размерът както на печалбите, така и на загубите е относително малък – в рамките на няколко хиляди лева. Дали се наблюдават случаи на подбор на по-леки случаи (cherry picking) можем само да гадаем, въпреки че финансовият модел на финансиране на болниците всъщност стимулира такова поведение. Такъв анализ от страна както на собствениците – т.е. общините, така и на НЗОК обаче не е правен, или поне не е публично достъпен.
• С най-голяма печалба – над 1  млн. лв. за 2021 г. са МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София, КОЦ – Бургас и МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев. С относително най-слаби резултати пък са СБАЛО „Св. Мина“ – Благоевград, КОЦ – Велико Търново и МБАЛ Своге. Разбира се, за по-задълбочена оценка на финансовия резултат и тенденциите е нужно да се разглежда по-дълъг период.
• Заетите в общинските болници са 13,6 хиляди или близо една трета от заетите във всички общински търговски дружества. Средният брой заети в една общинска болница е 135 души.
• Активите на общинските болници са сравнително ограничени и достигат общо до 388 млн. лв. през 2021 г.
• И двете разглеждани години бяха белязани от пандемията от ковид-19. Тя доведе до нарастване и на приходите, и на разходите на всички лечебни заведения. През 2021 г. разходите за персонал в общинските болници са нараснали с 35%, а общите разходи – с 25% спрямо предходната година. Приходите за годината пък са се увеличили с 22,5%.

Краткото представяне на общинските лечебни заведения за болнична помощ показва, че България разполага с много голям брой болници в малки населени места – близо една трета от всички болници в страната са такива. На пръв поглед те работят в условията на баланс – по клинични пътеки, които могат да обслужват без сериозни финансови затруднения. Оценка на качеството на здравните услуги само на база на финансова информация не може да се направи без задълбочен анализ, който да изследва диспропорциите между разполагаемите ресурси (финансови, човешки и др.), предоставяните услуги и нуждите на пациентите на регионално ниво. При такъв голям брой сравнително малки лечебни заведения обаче много трудно може да се постигне ефективност на разходите и да се осигури достъп на гражданите до качествено здравеопазване.  

[1] Сдружението на общинските болници също вероятно разполага с информация за своите членове, но не я публикува.

***

Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Общинските дружества в действие – инвентаризация, анализ и препоръки за по-добро управление“ (№BG05SFOP001-2.025-0040), финансиран по Приоритетна ос № 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“ по процедура BG05SFOP001-2.025 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ на Оперативна програма „Добро управление”.