Кой как разбира конкуренцията?

Сериозен дебат при обсъждането в икономическата комисия на второ четене на Закона за обществените поръчки предизвика въпросът дали далекосъобщителните оператори, и в частност мобилните оператори да бъдат включени сред възложителите на обществени поръчки. Принципно частни лица се третират като възложители на обществени поръчки и минават цялата (тромава) процедура при закупуване на стоки и услуги над определен праг, ако се ползват със специални или изключителни права (включително държавна помощ) или имат монополно положение. Групата депутати от НДСВ, които предлагат мобилните оператори да се третират като възложители на обществени поръчки се аргументират с факта, че на този пазар няма достатъчно конкуренция и процедурата по възлагане на обществени поръчки ще защити потребителите и ще допринесе за намаляване на цените на телекомуникационната услуга (”защото себестойността й ще е по-ниска”). В крайна сметка беше запазен текста от сега действащия закон, който на практика изключва операторите.

1/ Смисълът на Закона за обществените поръчки и процедурата по възлагането на такива поръчки по същество цели да гарантира максимално прозрачното, рационално и ефективно изразходване на държавни средства, т.е. на данъкоплатски пари. От тази гледна точка третирането на частни субекти като възложители и съобразяването им със съответната процедура има известен смисъл, когато тези частни субекти получават държавна субсидия (за да се следи харченето на чуждите/данъкоплатските пари), предоставен им е монопол или някакво друго специално или изключително право, даващо им конкурентно предимство.

2/ Обществените поръчки ограничават конкуренцията и се смятат за бариера пред свободното навлизане на пазара, най-малко защото тромавата процедура забавя процеса и ограничава гъвкавостта на компанията при вземането на решения. Формално погледнато, пазарът на далекосъобщителни услуги вече е либерализиран, тоест налице са всички предпоставки за развитие на конкурентен бизнес. В конкретния случай с мобилните оператори, процедурата е пречка пред навлизането на нови оператори на пазара и бързото заемане на определени пазарни ниши поради следното обстоятелство: най-голяма нужда от закупуване на големи по обем стоки и услуги ще имат именно новопоявяващите се оператори, които тепърва ще трябва да изграждат мрежите си. Може да се очаква, че от съществуващите в момента оператори, Глобул ще обявява относително по-често търгове за доставка на оборудване с оглед разширяването на мрежата си от Мобилтел, чиято мрежа е почти напълно изградена. Същото важи и за евентуалните конкуренти на БТК, които навлизат или тепърва ще навлизат на пазара. С други думи, процедурата по възлагане на обществени поръчки може да се окаже пречка по-скоро пред печеленето на конкурентни позиции, отколкото преодоляването на монополни позиции. В крайна сметка именно забавянето/пречките пред инвестициите в изграждане и модернизиране на мрежите от страна на далекосъобщителните оператори ще се отрази негативно на качеството и цената на телефонната услуга.

3/ Много интересен подход в парламентарната ни практика е предлагането на законови текстове, аргументирани с личните усещания и възприятия на един или друг депутат. Това е така, защото в България идеята за въвеждане на задължителна предварителна оценка на въздействието на нормативните актове се възприема по-скоро като екзотична прищявка, а не като реална необходимост, която ще доведе до подобряване на законодателния процес и ще повиши качеството (съответно необходимостта от последващи поправки) на законите.