През седмицата стана ясно, че Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) отново[1] поставя на дневен ред възможността да им се осигури място на масата за преговори на Националния рамков договор между Българския лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса. БАПЗГ има две основни искания: първо – да има право директно да сключва договор с НЗОК за изпълнение на отделни дейности, финансирани от фонда, и второ – асоциацията да стане равноправен договорен партньор на касата, съвместно с БЛС. Лекарският съюз пък (отново) се противопоставя „яростно“ на тези искания[2]. Лекарите смятат, че с включването на сестри и акушерки в договорния процес ще се наруши йерархичната субординация на отношенията, което е продължение и израз на разбирането им, че медицинските специалисти са по-низши и имат основно „изпълнителска и подчинена роля“.
Противопоставянето на едни срещу други в здравеопазването не е новина. Освен между лекари и сестри, често сме свидетели на спорове между лекари от различни специалности, между фармацевти и помощник фармацевти, между парамедици и лекари от спешната помощ. Когато обаче са засегнати финансовите отношения в системата, е добре вземането на решения за това кой има право да договаря с касата да е в зависимост от това кой носи отговорност за предоставянето на услугата.
В България традиционно е прието, а и нормативно регулирано[3], че с НЗОК договарят двете съсловни организации на лекарите и денталните медици – БЛС и БЗС. С други думи срещу касата на масата за преговаряне колко ще струва всяка здравна услуга стоят организации на лицата, които пряко я предоставят на пациента. Ако искаме да запазим този модел, на масата на преговорите следва да седнат и представителите на останалите медицински специалисти – медицински сестри, акушерки, парамедици и други. Наличието на медицинска йерархия не променя факта, че тези специалисти също участват в предоставянето на здравна услуга. Още повече – не при всяка услуга е необходимо лекарят да е физически наличен или медицинският специалист да е пряко нает от лекар, така е например при домашните грижи за пациентите, работата на медицински сестри в детски градини и ясли, в акушерските практики и други. Именно за такъв тип услуги е редно БАПЗГ (а и други засегнати асоциации) да има право да участва в договорния процес самостоятелно.
Възможността медицинските специалисти по здравни грижи да могат самостоятелно да договарят с НЗОК ще подобри поне до известна степен позицията на професията и интереса към нея. Проблемите с недостига на медицински сестри напоследък често се обсъждат, но на практика липсват реални решения от страна на управляващите. Предложенията на ИПИ за адресиране на проблема могат да се разгледат в изследването „10 решения на проблема с медицинските сестри“[4].
В случай, обаче, че се цели структурна промяна на договорния модел и приспособяването му към добрите световни практики, следва да се има предвид, че срещу финансиращата институция в добре развитите осигурителни модели на масата стоят не съсловни (професионални) организации на медицински специалисти, а представители на лечебните заведения, извършващи дейност, за която договарят и получават заплащане. Именно лечебното заведение – не изобщо лекарите като съсловие – носи отговорност за цялостното обслужване и излекуване на пациента, съответно то трябва да осигури всички нужни ресурси, включително от лекари, други специалисти, материална база и оборудване, лекарства и т.н. При логичното продължение на този принцип механизмът на договаряне у нас следва генерално да се промени.
[1] Например тук: https://clinica.bg/32868-sestrite-nastoqvat-za-dogovori-s-nzok
[2] Повече информация тук: https://www.mediapool.bg/lekarskiyat-sayuz-e-protiv-nzok-da-finansira-direktno-sestri-i-akusherki-news370784.html
[3] Закон за здравното осигуряване, чл. 53.
[4] https://ime.bg/articles/analizi-ot-zdraven-inkubator-na-ipi/
