КАТ отново неподготвен

Преди около година и преди България да стане член на Европейския съюз се оказа, че много от колите трябва да си сменят табелите с такива, на които е изобразена синя лента, от което икономиката загуби най-малко 50 млн. лв.[1]. Това се случи, въпреки че не беше необходимо към определения момент и хармонизацията с европейската разпоредба можеше да се отложи (още повече, че не беше ясно дали ще има повторна пререгистрация, допълнително с европейските звезди). Основните разходи, както може да се предположи, бяха свързани с дългите опашки, изчакването на ред и нерегламентираните плащания. Всички мислеха, че това ще е за последно.

От началото на годината, след приемането ни в Съюза и заради отпадането на данък добавена стойност за коли втора ръка, потокът им към България нарасна няколко пъти (двойно увеличение за три месеца по данни на "Пътна полиция"). В резултат на това, преди броени дни компютрите на Пътна полиция се повредиха и техническите пунктове в цялата страна спряха да работят. Според официалното обяснение няколко хиляди коли на ден получават нови номера, за което системата не е била подготвена и затова е прегряла (причината, каквато и да е тя, в крайна сметка не е от особено значение). По-важното в случая е, че инциденти от подобен род са свързани с негативни ефекти или по-просто казано разходи, които директно или индиректно се заплащат от чакащите и/или всички останали.

Тъй като не е ясно за колко дни повредата ще бъде отстранена (дори и след това опашките от коли едва ли ще намалеят), нито пък с какво се занимават изчакващите през това време (работят или просто чакат), нека погледнем колко струва средната загуба на благосъстояние в град София за отложената регистрацията на 3 000 коли на ден (това би трябвало да броят на дневните регистрации според изявления от Пътна полиция).

Таблица – Цена за забавяне на регистрация на 3 000 автомобила – лв.

Източник: Изчисления на ИПИ по данни на НСИ; използваните данни са за 2006г.

Реално загубата в по-висока, тъй като официално декларираните доходи, върху които се основават изчисленията, са по-ниски от реалните. Въпреки че посочените сметки са силно стилизирани и с някои допускания, те дават представа за разходите, които по един или друг начин трябва да заплати обществото.

Възможно е тези малко над половин милион лева, както и невъзможността на КАТ да изпълнява задълженията си, да не изглеждат особено внушителни, но ако се вземе под внимание, че подобни "пропуски" в обществения сектор са редовно явление, то и претърпените разходи се покачват значително. Не, че по принцип нещо подобно не може да се случи и в частния сектор, но там механизмът на "интернализация" на причинените вреди (пропуснати ползи) е прост – обезщетение, неустойка и т.н.

Ако КАТ беше частна фирма, то тя най-вероятно да е вече в ликвидация с цел покриване на предизвиканите щети. Тъй като обаче тя не е, няма и практика за обезщетяване на потърпевшия (по-добре, че няма, тъй като съответните разходи ще трябва да се понесат от всички данъкоплатци, без те да имат каквато и да било вина) "интернализацията" на негативните ефекти е изцяло за сметка на онези, които са най-малко виновни.

Очевидно обаче, това не притеснява служителите там (първите километрични опашки бяха преди повече от година и от тогава не се е променило кой знае какво), нито пък ресорния министър.

[1] За повече информация по темата: http://www.ime.bg/pr_bg/257-5.htm