Картел на превозвачите?
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
Тази седмица в нарочно писмо до министъра на транспорта браншови организации поискаха да се въведат ограничения на пазара на превозвачи на вътрешния и международния пазар. Основание за това те намират в Закона за автомобилните превози, където е записано, че при „криза“ на транспортния пазар министърът на транспорта и съобщенията може да спре да лицензира нови превозвачи и да установи ограничения върху дейността на тези, които вече са навлезли на пазара.Мотивите на браншовиците са, че на пазара на транспортни услуги оперирали превозвачи, които не били контролирани от държавните служби за покриване данъчни и други задължения. Затова предлагали по-конкурентни цени. Освен това те настояват за промени в правилата за възлагане на обществени поръчки от общините, като за предимство в процедури настояват да се приемат както размера на платени през предишните години данъци, така и брой заети в превозваческите компании.1/ Всъщност браншовиците искат да ограничат навлизането на пазара на транспортни услуги, като разходите по това ограничаване се покрият от бюджета, а потребителите (след това) започнат да плащат повече на онези, които представляват браншовите организации.2/ В закона е записано, че „криза на пазара“ може да настъпи, когато има „значителен“ и „вероятно продължителен“ излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от страна на клиентите, което представлява „сериозна заплаха“ за „финансовата стабилност“ и „оцеляване“ на „значителен брой превозвачи“. Както коментирахме при приемането на тези текстове, тази разпоредба предполага защита на интереса на вече лицензираните превозвачи във вреда както на транспортните предприемачи, които биха искали да навлязат в пазара за своя сметка и риск, така и във вреда на потребителите на транспортни услуги. Не е случайно, че тези искания се отправят в началото на туристическия сезон, когато всякакви ограничения върху конкуренцията на транспортни услуги, ще повлияят върху обслужваните от вече лицензираните компании пазари. В тази разпоредба фактически се предполага, че при запълненост на пазара (излишък на транспортни услуги) нови предприемачи ще желаят да навлязат и че министърът на транспорта по-добре от тях знае дали те трябва да влезнат или не. И тъй като това няма общо приемливо определение на „криза на пазара“, винаги ще се намери група икономисти, които „след проучване и анализ“, ще докажат че има „значителна“, „вероятно продължителна“ и „сериозна“ заплаха за стабилността и „оцеляването“ на вече лицензираните превозвачи. Така се отваря врата за натиск върху администрацията на министерството от вече лицензираните превозвачи и за корупция.3/ Освен бариери за навлизане на пазара на транспортни услуги браншовите организации настояват за привилегии при възлагане на обществени поръчки от общините. Тези процедури се откриват, за да се разходват по-ефективно и прозрачно финансови средства, набрани от данъци. Искането да се въведат допълнителни критерии, като платени данъци или брой заети, само би увеличило дискрецията в общинската администрация, когато се подбират изпълнители на обществени поръчки, както и би увеличило цената на ползваните от потребителите транспортни услуги.4/ Ако наистина са налице превозвачи, които не плащат данъци – това е проблем на данъчната администрация. Ако тя не си върши работата, въпросът е защо. Предполагаме, че причината е, от една страна, в безсмислието на самите процедури по предварителния контрол на превозвачите, а от друга – в разликите по ставки и статут на различните превозвачи. Ако е вярно самото обстоятелство, че нямало контрол, то също би поставило под въпрос необходимостта от сега действащите регламенти.