Карта: Динамика на безработицата в година на криза
Статията е част от поредицата на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”
Изминалата година донесе сериозни трусове на регионалните пазари на труда, следствие от рязкото влошаване на макроикономическите условия. Тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме годишната динамика в коефициента на безработица в общините между края на декември 2019 и 2020 г. според данните на Агенция по заетостта.
|Интерактивна версия на картата|
Сравнявайки нивото на безработица през декември 2020 г. и същия месец на 2019 г., 181 общини отчитат промяна в диапазона между -2 и +2 процентни пункта, което означава че са малко тези, в които има много голям срив или подобрение. Най-добре се представят изолирани, предимно земеделски общини като Макреш (-13,2 п.р.), Върбица (-6,8 пр.п.) и Грамада (-6,7 пр.п.). Прави впечатление, че повечето общини, където безработицата спада в продължение на цялата 2020 г. са в Северна България, където често влиянието на макроикономическите процеси се усеща значително по-късно; на фона на бързото възстановяване след третото тримесечие на 2020 г. обаче там до значителен срив на пазара на труда може и да не се стигне. Най-голям ръст на безработицата на годишна база се наблюдава най-вече в туристически и крайморски общини – Средец (+7,7 пр.п.), Банско (+6,4 пр.п.), Разлог (+5,9 пр.п.), Несебър (+5,3 пр.п.).
Доколкото зимният туризъм в началото на 2021 г. е силно свит на фона на ограниченията в голяма част от Европа, а и туристическите потоци най-вероятно няма да се възстановяват до предкризисните си равнища още няколко години, възстановяването на пазара на труда в общините, където хотелите и ресторантите формират голям дял от местната икономика ще е чувствително по-бавно от това на останалите. Другият повод за притеснение е оформянето на зони с чувствително по-висока безработица в индустриалните клъстъри около големите градове – най-вече край Пловдив, но и около София, Стара Загора, Варна. Възстановяването там обаче е свързано пряко с икономическата динамика на основните търговски партньори на българската преработваща промишленост, най-вече в Западна Европа, а и от активизиране на нови инвестиции, създаващи работни места.
