Какво предизвиква доверие към европейските валутни бордове ?
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
В момент, в който бъдещето на валутния борд в Аржентина изглежда несигурно, международните инвеститори гледат благосклонно на перспективите на България, Естония и Литва – трите европейски страни, които също оперират в условията на валутен борд. Това се посочва в доклад на инвестиционната банка JP Morgan, разпространен през изминалата седмица. В бр. 49 на „Преглед на стопанската политика“ се опитахме да анализираме причините за кризата в Аржентина и да направим сравнение с България. Някои от основните изводи в доклада на JP Morgan дават отговор на въпроса защо след като по много показатели България и Аржентина показват сходство, България не изглежда заплашена от криза, подобна на аржентинската.
1/ България, Естония и Литва се характеризират с политическа стабилност, която позволява поддържането на възприетия валутен режим. От особено значение за доверието на инвеститорите обаче е фактът, че тези страни имат ясно дефинирана и достоверна стратегия за излизане от режима на валутен борд чрез присъединяване към ЕС и Европейския паричен съюз. Както вече коментирахме, стратегията за присъединяване към евро зоната без преходен период (т.е. без преминаване към „тестващ“ период на плаващ валутен курс, или т.нар. ERM II) изглежда най- реалистична.
2/ Съотношението външен дълг/БВП изглежда не влияе върху отношението на инвеститорите към външните активи на трите европейски страни с валутен борд. Като доказателство се посочва фактът, че за България това съотношение е значително по-лошо (86.4%), отколкото за Естония (61.4%) и Литва (42.9 %), но то не води до някакви санкции от страна на пазара. Няма признаци, че влияние оказва и абсолютният размер на дълга. Според анализаторите от JP Morgan една правдоподобна причина за това България да не предизвиква „нервност“ сред инвеститорите е отвореността на нейната икономика; бремето на обслужването на българския външен дълг спрямо износа е доста скромно, което означава, че страната е в състояние да генерира (чрез експорта) чуждестранната валута, необходима за обслужването на дълга. Вероятно това е едно от възможните обяснения на факта, че след като по дългови показатели България е в по-неизгодна позиция от Аржентина (вж.анализа в бр. 49), тя не изглежда заплашена от криза. Според авторите на доклада, допълнителна сигурност на инвеститорите дава и фактът, че България е в процес на присъединяване към ЕС, което означава, че икономиката се интегрира в световната търговска система и е в състояние да използва конкурентните си предимства, за да извлече ползи от търговията.
3/ Благоприятно влияние за стабилността на валутния борд в България и двете балтийски републики оказва малкият размер на икономиките им. Смята се, че е много по-лесно за една малка икономика да се интегрира в световната търговска система и да привлече необходимите чуждестранни инвестиции за финансиране на дефицита по текущата сметка.
4/ Процесът на присъединяване към ЕС означава, че икономическата политика на трите страни се вмества в определени рамки, зададени от техния стремеж към членство в съюза и няма кой знае какви възможности за „подхлъзване“. Така се намалява риска от възприемане на „безотговорни“ икономически политики, което пък повишава доверието към валутния борд.
