Какво пречи на бизнеса?

Част от законите в България налагат всеки ден значителни разходи – парични и на време, на бизнеса и гражданите. Вместо да улесняват предприемчивостта, те затрудняват всеки, който иска да ги спазва. Това, от своя страна, позволява на администрацията да има власт и правомощия, които надхвърлят разумното нивото, и създават възможност за корупция. Не на последно място, с много от съществуващите закони се създават различни агенции, фондове и служби, което означава и по-големи бюджетни разходи за издръжка, заплати и др. подобни.

Тук ще посочим няколко нормативни актове, които възпрепятстват бизнеса в България. Не твърдим, че списъкът е изчерпателен, защото на базата на тази закони са издадени редица наредби, а от друга страна не можем да изброим всички секторни регулации.

Обществените отношения в страната се регулират посредством нормативни актове – кодекси, закони, наредби, правилници. Те влияят пряко на възможността за правене на бизнес и имат ефект върху живота на хората. Ефективните, ясни и достъпни закони, правят съобразяването със законовите изисквания относително лесно. От друга страна, правенето на регулации без да се изчислява ефектът от тях върху бизнес средата и живота на хората често води до обратния ефект – вместо да се облекчат те се натоварват допълнително и не стимулират предприемчивостта. Действащият в момента Закон за нормативните актове, който “цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, за да служи законодателството по-успешно за развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество” споменава, че “след влизане в сила на нормативния акт се проверяват резултатите от неговото прилагане”. Това, разбира се, не се е случвало до момента и не знаем да има отменен закон, защото той пречи на бизнеса повече, отколкото му помага. Като цяло, в България се творят закони без задължително да се правят сметки как ще се отразят на регулираните, нито пък се прави оценка на ефекта от тях след приемането им.

Предприемчивостта на бизнеса и склонността му да рискува зависят до голяма степен от това, колко от спечелените пари ще останат при него и колко ще трябва да плати под формата на данъци. Данъчните закони в страната са причина общото данъчно бреме да е високо, въпреки конкурентната ставка на корпоративния данък. Социалните осигуровки, които са вид данък върху труда, са високи и изземват значителна част от дохода. От друга страна, броят на процедурите е голям, а плащането на данъчните задължения отнемат значително време. С други думи, освен, че е висока общата данъчна тежест, в България е и трудно да платиш задълженията си. Това отнема ресурс от гражданите и бизнеса, а от друга страна ги стимулира да избягват плащане или да го намалят възможно най-много.

Част от данъчната тежест за бизнеса и гражданите представляват местните данъци и такси. Чрез тях общините финансират услугите, които предоставят и изграждат инфраструктура в общината. Въпреки, че Законът за местните данъци и такси дава някакви правомощия на общините за провеждане на определена политика, все още фискалната децентрализация не е факт. Това означава, че успешните и ефективни общини все още “финансират” изостаналите и неефективни общини, и местната власт няма стимул и правомощия да провежда политика на улесняване на бизнеса.

Регулирането на бизнеса в България представлява значителен товар. За 41 стопански дейности в България е възможно да се установи лицензионен режим. Според изследването на Световната банка за правене на бизнес, процедурите за регистрация са 9 на брой, има изискване за минимален капитал за регистриране на компания. Започването на бизнес е първата стъпка, която всеки предприемач трябва да направи и ако тя изисква значителни разходи и време, този процес се затруднява. Колкото по-трудна е регистрацията, толкова бариерите да започнеш са по-големи. В тази връзка, приемането на Закон за търговския регистър е добра стъпка, макар, че има още много какво да се желае. За да видим положителните ефекти от промяната обаче, трябва регистърът да започне да действа и да не се спира реформата, за да може един ден да регистрираме фирма за един ден по Интернет.

Възможността да се развива бизнес зависи в голяма степен от характеристиките на работната ръка в страната. Сега действащите Закон за висшето образование и Закон за народната просвета не позволяват на детските градини, училищата и университетите да се съревновават помежду си и да прилагат ефективни, ориентирани към по-високо качество методи на обучение. Бариерите пред създаването на университети, уравновиловката във финансирането от държавния бюджет и липсата на равнопоставеност между частните и държавно-финансираните учебни заведения, са причината за младежи с ниско образование, ниска квалификация и остарели знания. Това, от една страна, означава, че същите тези младежи трудно ще си намерят работа или няма лесно да успеят да започнат свой бизнес. От друга страна, липсата на добре образовани хора възпрепятства бизнеса, който изпитва нужда от работна ръка.

Свободната конкуренция позволява на всеки, който иска да навлезе на даден пазар, да определя цени, които счита за печеливши, и да използва различни похвати за привличане на клиенти. Сега действащият Закон за защита на конкуренцията дава определени правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, които са в разрез с разумната икономическа логика за свободна конкуренция. Намесата на държавата в лицето на комисията, под формата на глоби и санкции за непочтени компании например, прави бизнес средата по-несигурна.

Въпреки интензивното строителство в последните години, процесът на получаване на разрешително за строеж се състои от множество етапи, които отнемат време и средства; част от процедурите нямат посочен срок в Закона за устройството на територията, което е предпоставка за отлагане и корупция. С този закон държавата провежда политиката си по планиране и използване на земята в България. Това от една страна означава, че докато собствеността на земята е почти изцяло частна, то развитието и промяната в предназначението на земята е национализирано от държавата.

От всичко казано до тук, макар и да сме далеч от изчерпателността, можем да заключим, че са необходими още много реформи, за да може бизнесът да се концентрира върху същинската си дейност. Затова трябва всякакви представителни органи да бъдат много активни в стремежа си за подобряване на средата. И дано държавата да им съдейства.


Свързани публикации.