16-12-2006

Какво пише и какво не пише в доклада на Европейската комисия

След около пет години внимание, насочено преди всичко върху икономическите критерии за членство на България в ЕС, в навечерието на самото присъединяване докладите на Европейската комисия, наблюдаващи напредъка на страната – донякъде неочаквано – се насочиха към политическите критерии.

Обективните, т.е. независещите от България, от нейното правителство и граждани, причини за смяна на акцентите са коментирани многократно от нас и не са интересни. Все пак става дума за:

Умора от разширяването и тревога (особено във Франция) от обстоятелството, че се увеличават ползвателите на субсидии от Брюксел, подкрепена от отчуждението на европейските институции от избирателите и анти-реформаторските настроения на политическите водачи от старите страни членки на ЕС;
Невъзможност навреме да се усъвършенстват механизмите на обвързване в политическия съюз на общността и стопанско изоставане от САЩ, конкуренция от новите страни членки и глобален натиск, на който този съюз не знае как да отговори или отговаря неадекватно;
Действеност и ясно реформаторско настроение на брюкселските администратори, пристигнали от новите страни членки и на не малко от новоизбраните народни представители в Европейския парламент;
Освобождаването на ресурс за наблюдение не на десет, а на две присъединяващи се страни.

По-важни са вътрешните причини за това пренасочване на вниманието към политическите критерии. Сред тях по-важните са следните:

Българският избирател, след петнадесетина години, понякога крайни, опити да изнамери нещо по-добро на политическия пазар, изпрати в народното събрание конфигурация, от която трудно се гради ефективна изпълнителна власт;
Новото правителство първо закъсня, а след това започна да насочва пара към свирката и показността, не приложи елементарни мерки за прозрачност, за да може да използва общественото мнение като коректив на вътрешната неефективност;(1)
Възгледите на неговите водачи са архаични, а настроенията – реваншистки спрямо реформите от периода 1997 – 2001 г., архаични – в смисъл на идващи от епохата на комунизма, а особено архаични са тези възгледи в областта на правораздаването, правата собственост и административната уредба на страната.

С една дума, оказа се, че правителството е проблем на самото себе си.

Последният наблюдаващ доклад на Европейската комисия, както е известно, е критичен спрямо политическите критерии за членство и положителен спрямо икономическите развития в България. Тъй като икономиката е, слава Богу, извън контрола на правителството, може да се смята, че той е критичен спрямо правителството и високо цени усилията на гражданите и деловите среди да се справят с предизвикателствата на присъединяването.

Коментарите на официалните лица по повод този доклад са по-скоро оправдания и призиви за сплотяване на собствените редици, отколкото изказ на виждания за решаване на проблемите.

В известен смисъл планът за действие е заложен в самия доклад.

Нашите бележки по-долу целят да подпомогнат неговия прочит.

В общи линии ние смятаме, че най-вероятното развитие е до октомври да бъдат изпълнени техническите изисквания и да не бъдат представени доказателства, че реформите в областта правосъдие и вътрешен ред са плодотворни. Това ще означава, че България ще стане член на ЕС през следващата година, но с механизъм на защита на страните членки от неефективността на българската “система”. Убедени сме, че проблемът е повече за ефективната защита на българските граждани и техните права, – не толкова за защита на гражданите на другите страни членки. Но оценките вече са поели в тази насока и трудно те да бъдат преобърнати.

Политически критерии

Правосъдие и вътрешен ред

“Всяка двусмислица по повод независимостта на правосъдието трябва да бъде премахната. … Трябва да има твърдо установими положителни резултати в борбата с организираната престъпност.”

[Необходима е] “напрегната работа по прилагането на законодателството срещу прането на пари”.

Спомените недоразумения са плод на следните обстоятелства:

Ролята на министъра на правосъдието в организирането на работата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и във формирането на бюджета на съдебната система;
Неспособността на ВСС да се заема с определянето на своя собствен бюджетен ресурс, липсата на система на отчетност подпомагаща оценката на ресурсите и ефективността, на хора и информация, които могат да правят това;(2)
Неадекватни конституционни промени, използващи фразеология и процедури, чието на всички езици, включително и на български, създават подозрение за зависимост; тези конституционни промени са противоположни по смисъл на онова, което бе пременено миналата година в конституцията на Румъния (към която преди имаше същите критики, които през март и април тази година, се появиха спрямо България);
В основата на тези промени стои нерешителността да се промени мястото на прокуратурата в съдебната система, като тя бъде подчинена на изпълнителната власт; тази нерешителност мотивира поне формалното подчинение на цялата правосъдна система на изпълнителната и законодателната власт, не толкова фактически, колкото на думи, засега.

Общият знаменател в това стечение на обстоятелствата е много ясен: управляващата коалиция иска да използва досегашният вид на системата по свое усмотрение.

Изборът на главен прокурор, който без съмнение се отличава своите предшественици с положителни страни на характера и явен професионализъм спрямо, е не с не по-малко явна семейна обвързаност с управлението по комунистическо време.

Известно е, че “синът не отговаря за бащата”, но също така е известно – включително на наблюдателите от ЕС, че по повод тази длъжност не бе търсен никакъв политически консенсус.

Това израз на арогантност, но той е напълно в рамките на традицията. Тя изигра и тепърва играе отрицателна роля в реформите на правораздавателната система в страната.

Организирана престъпност

По повод т.нар. организирана престъпност докладът всъщност казва, че досега са налице само показни действия и самохвалство. Откликът, даден от официалните лица, на тази критика показва две неща:

Те повториха във вид на самокритика оценките на експертите на ЕС, които обвиняваха в некомпетентност, но се позоваха на проблеми, натрупани с години, “в продължение на последните шестнадесет години”;
Налице е опит за ремонт на собствения облик в очите на обществото, но засега нищо конкретно като идея какво може и следва да се прави както по отношение на организираната престъпност, така и по отношение на двусмислиците по повод независимостта на съдебната система.

Очевидно е, че проблемите не са от миналата година и че са натрупани с години. Но изворите трябва да се търсят не в 1990 или 1991 г., а много преди това:

В назначаването на банкери в периода май 1989 – август-септември 1990,
В паралелната работа на сътрудници на органите на реда и сигурността в бизнеса и в официалната сфера;
В изкуствено поддържаната и вредна за общественото доверие в държавата секретност на действията на тези органи в миналото и настоящето, в унищожаването и затварянето на архиви;
В действието в продължение на години на методи на подбор на персонал и управление, които са възпроизвеждали предимно простотия и посредственост.

В тези условия връзката на желание и можене е доста трудна. Управляващата коалиция заявява желание. Но тя вижда извора на проблемите само в споменатия органичен времеви отрязък, в демокрацията и пазарните реформи, а не в тяхната липса.

Стихийно формиралите лоялности и в коалицията, и в правораздавателната система едва ли ще дадат “твърдо установими положителни резултати”.

Онова, което ще бъде постигнато ще бъде направено благодарение на натиска на българското и международното обществено мнение. И това е една от ползите на опита за формално членство на България в ЕС.

Пране на пари

Неинтензивната борба с “прането на пари” е може би изцяло безсмислена забележка в доклада, макар и да е отбелязана като “област на особена загриженост”.

Първо, самото законодателство на Съюза в тази област е безсмислено. То се основава на концепцията, че всички сделки и преводи на пари над определен размер трябва да бъдат контролирани. Това създава съвсем не евтин поток от отчетност и информация, който не може да бъде за целите, за които е създаден. Българските органи – дори и да са най-гениалните – не могат нищо да направят с този масив точно така, както с него не могат да се справят и органите на страните членки.

Въпреки това, както бе подчертано и от главния прокурор, в тази област “твърдо установими положителни резултати” са най-лесно установими.

Трето, ефективността в тази област се постига с преследване на заподозрените престъпници, а не с наблюдение на сделките и преводите на всички. Част от тези заподозрени и съмнителни не са в България. За онези, които са в България, важат същите правила и са необходими същите условия за успеха, както и в борбата с черната икономи и организираната престъпност.

“Борбата с корупцията”

“По-ефективно и действено прилагане на законите за борба срещу измамите и корупцията.” “България трябва да представи ясни доказателство за резултати в тази област”. “Засега записът от прилагането на мерки по повод корупцията на високо равнище остава незадоволителен…”

Реакцията на премиера по този повод бе да повтори три пъти в едно обръщение, че “ние ще” бъдем безпощадни към всякакви прояви на корупция.

В някакъв смисъл това поведение и употребата на бъдеще време е адекватно, защото:

а) той трябва да каже това;
б) ЕС няма нито “аки”, нито стандарти в тази област, а според външни замервания страната не стои чак толкоз зле;
в) той няма какво да направи, освен повтори тези неща на заемащите “високите етажи” партийни и коалиционни партньори.

Както и в областта на организираната престъпност, Европейската комисия всъщност поставя въпроса дали котката може да лови мишки, а не зали иска да лови мишки. Този въпрос е поставен не пред гражданството, което гледа държавна телевизия (за което удоволствие е платило 70 и повече милиона лева), а пред онези, които имат възможността да отправят обръщения към народа по етъра на тази телевизия.

Ако системата може да лови мишки, министър председателят и главният прокурор трябва да са състояние да изпълнят ролята на пъдар тъкмо намиращите се по високите етажи.

В тази връзка има поне два проблема:

единият очевидно е дали те ще имат смелостта, авторитета и таланта да направят това, което се заканят да направят – в края на краищата от 1999 досега не е имало съратници на министър-председател, изгонени заради подозрения в корупция; такова действие би противоречало на цялата традиция и на липсата на примери, достойни за подражание;
на второ място възниква въпроса, ако това бъде направено, ще издържи ли коалицията и дали разклащането на коалицията няма да отложи членството в ЕС, независимо от напредъка.

Отговорът на тези въпроси не е лесен, но е ясно, че нищонеправенето е рационална стратегия.

В доклада се отбелязва още, че трябва да се увеличи капацитета и подобри координацията на анти-корупционната комисия.

По наши сметки със съдействието на програми на Европейската комисия и на правителството на САЩ досега са похарчени поне 30 милиона евро за тази цел. Резултат, по всеобщо признание, е съмнителен. Вероятно нещо куца в цялата система. Ето някои проблеми и фактори от системен характер, които са изпаднали от вниманието на доклада, донякъде поради това, че ЕС сам по себе си или няма единна добра практика, или – когато я има – няма лостове, с които да я наложи:

Основен проблем е финансирането на политическите партии и кампании и отчетността по този повод, липсата на публичност в тази област води до липса на публичност в лоялностите на правителствата след изборите;
Съществува практика за големи харчове на пари на гражданите от рода на “Тракия” и “Белене” да се налагат незаконови, непрозрачни и несъревнователни процедури на поръчки и отдаване на права; но и тук комисията на ЕС не може да каже нищо, поне в този тип доклади;
Вече две правителства съзнателно влошават отчетността и достъпа до информация на гражданите до записи и отчети на правителството; крият се разходи и архиви, някои министерства направо са засекретили информацията за своите програми и средства, няма публичност за срещите на народните избраници и за начина и обсъжданията за вземане на решение. По не известни причини досега нито един доклад не е обърнал внимание на тези “дреболии”;
България е единствената страна в нова Европа (включвайки тук и Албания и Молдова, но изключвайки Украйна и Русия), в която народните представители ревниво пазят собственото си, на изпълнителната власт и магистратурата материално състояние от външни погледи.

Други

“Институцията на частното изпълнение трябва да започне да работи”

Въпреки приемането на Закон за частните съдебни изпълнители (2005 г.) и Тарифа за таксите, събирани от частните съдебни изпълнители (2006 г.) системата на частното съдебно изпълнение може и да не проработи толкова добре и толкова бързо, колкото се иска на нас и на ЕС. Това се дължи основно на следното:

Въведено е ограничение на националната компетентност на частните изпълнители (ЧИ), т.е. всеки може да работи само в определен район. Това е погрешно, тъй като не се създават условия за конкуренция между частните изпълнители на национално ниво и се създават стимули за уговорки и разпределяне на местните пазари на принцип различен от “клиента избира”
Наред с частното е запазена и институцията и на държавното изпълнение, която през изминалите години е доказала своята неефективност. Разходите за поддържането й ще продължат да натоварват бюджета на съдебната система, без да бъдат постигнати значими резултати.
Предвидена е тарифа за таксите, които определя за какво и колко трябва да се получава. ЧИ са предприемачи като всички останали и като такива имат правото сами да определят цената на своето време и усилия.

Института за пазарна икономика многократно препоръчваше и обосноваваше необходимостта от национална компетентност на частните изпълнители като фактор, стимулиращ конкуренцията, премахване на неефективната система на държавното съдебно изпълнение и възможността за свободно договаряне за страните.

Икономически критерии

Макроикономическа стабилност

“Поради високия търговски дефицит и дефицита по текущата сметка, от особено важно значение е продължаването на строгата фискална политика и мерките за регулиране растежа на кредитите, както и умереното увеличаване на заплатите.”

Дефицитът по текущата сметка е основание за мерки на БНБ и правителството. Ограниченията от БНБ ще бъдат отслабени, тъй като евентуалното членство на България в Европейския съюз ще означава, че банки, които са получили лицензи в други страни от Съюза ще могат да извършват дейност в България и няма да подлежат на същите ограничения.

Бюджетният излишък означава, че държавата ще продължава да изземва повече пари отколкото са и нужни за финансиране на разходите и. Тя ще лишава гражданите от възможността да избират как да използват изработените от тях средства и къде да ги насочат. Така ще се попречи на подобряването на ефективността в икономиката, понижават се стимулите за труд и предприемачество и нарастват тези за укриване на данъци и действие в сивата икономика.

Приватизация и преструктуриране на икономиката

“От общо 5 800 предприятия с държавно участие, които подлежат на приватизация, държавата има дялове в 520. Държавните дялове в 74 предприятия са продадени от септември 2005 година, повечето от които са миноритарни, но делът на приватизираните активи нараства незначително и остава под 90% от всички активи за приватизация. От големите приватизационни сделки, споменати в доклада от 2005 година, само три (филмовото студио Бояна,ТЕЦ Варна и Параходство БРП) са към приключване към април 2006 година.”

Процесът на приватизация се забави значително, а тя би могла да повлияе положително на предлагането и на конкурентоспособността на икономиката. Приватизацията на някои от държавните предприятия изобщо не се обсъжда, тъй като дейността им се счита за изключителен приоритет на държавата. Конкретен случай за това е „Булгартабак”, който се разглежда по-скоро като инструмент за политиката на една от партиите в управляващата коалиция, отколкото като действителен пазарен субект.

“Наблюдава се прогрес в областта на административното сътрудничество. Националната агенция по приходите започна работа през януари 2006 година … НАП обединява събирането и обслужването на данъците, които влизат в републиканския бюджет (например ДДС и данък печалба) и задължителните социални осигуровки (здравните осигуровки например). Продължаващата реформа в сферата, и в частност успешното трансформиране на данъчната администрация в НАП подобри събираемостта и капацитета за контрол, което се вижда и от повишената събираемост.”

Стартиралата Национална агенция по приходите трудно може да бъде оценявана до момента от гледна точка на ефективността, като могат да бъдат отбелязани проблемите с информационната система и допълнителните разходи при стартирането на агенцията.

Повишените приходи от данъците (включително и осигуровките) не биха могли да се отдадат единствено на създадената нова структура в администрацията. Те са резултат по-скоро от понижените ставки по преките данъци и следователно по-малките стимули за укриването им.

Гъвкавост на пазара на труд

“Остават няколко важни въпроса за решаване. Почти никакъв прогрес не е постигнат по въпроса за премахване на административните пречки на трудовия пазар и модернизиране на регулаторната рамка, и в частност, по въпроса за работното време и срочните договори. Отлага се включването на надбавките за стаж към основната заплата.”

ИПИ многократно е призовавал и давал конкретни предложения за създаване на по-гъвкав пазар на труда. В контекста на препоръките на ЕС, идеите на социалния министър г-жа Масларова за обвързване на заплатите в публичния и частен сектор с определена формула би било стъпка назад към загърбване на пазарните принципи на пазара на труда. Реализирането на исканията на синдикатите и профсъюзите ще доведе до негативна оценка от страна на Европейската комисия. Гъвкавият пазар на труда е предпоставка за намаление на безработицата, увеличение на производителността на труда и мобилността на работната ръка и по-ефективно използване на човешкия капитал в икономиката.

Посочените в доклада пречки са само малка част от всички препятствия, които работодателите и работниците в частния сектор срещат всекидневно. Към тях задължително трябва да се добавят:

Премахване на регулирането на работното време – ограничаването на работното време пречи на тези, които искат да работят повече и съответно да печелят повече. То дава възможност на синдикатите да имат по-голямо влияние при договаряне на условията, а това не винаги е давало добри резултати.
Опростяване на процедурите по наемане и уволнение на работници и служители – така пазарът на труд ще е по-гъвкав, по-лесно ще се адаптира на икономическата ситуация и ще позволи по-голяма мобилност на работната сила.
Премахване на бонусите за прослужени години и създаване на условия за индивидуално договаряне между работодател и работник.
Премахване на минималната работна заплата – негативните ефекти от нея са както за работниците, така и за работодателите.
Намаляване на осигуровките до възможните 10% – разходите за труд на работодателите ще намалеят; стимулът за плащане ще се увеличи; ще намалее делът на сивата икономика.
Въвеждане по-скоро на частна пенсионна система.

“От януари 2006 година, осигуровките за пенсия са намалени с 6% и делът на работодателя беше намален от 70% на 65% като по този начин се намалиха разходите за труд, несвързани със заплатата и се осигуриха стимули за създаване на нови работни места и излизане на светло на част от неформалния сектор”.

ИПИ приветства намаляването на осигуровките във всеки случай. От години ние образоваме публиката и доказваме чрез изчисления, че това е една от основните стъпки за по-висок икономически растеж, по-богати хора и по-свободна икономика. Тъй като има възможност и ресурс за по-драстично намаление, ИПИ се надява, че в края на бюджетната процедура тази есен ще залегне следващото намаление. Единственото тревожно в случая е, че работодателите, които също печелят от това намаление сякаш не успяха да разберат същността на предложените решения от министерството на труда, а това може да се окаже проблем при прокарването на реформите.

“Започнала е подготовка за оценка на ефективността от ефективните мерки на пазара на труда.”

Идеята за оценка на ефективността на която и да е правителствена програма, финансирана с парите на всички данъкоплатци е отлична.

Редът обаче трябва да е друг: има проблем – (1) прави се анализ какво поражда проблема – (2) може ли проблема да се реши без държавна намеса – (3) ако не може – изчислява се дали ползите за обществото ще са по-големи от разходите за дадена програма – (4) оценяват се очакваните резултати – (5) прозрачност и отчетност на всеки етап – (6) след определен период се прави оценка дали се постигат целите или трябва да се прекрати програмата. Досега не сме били свидетел на подобен процес, но е похвално дори и ако някой от етапите се приложи от българската администрация. Затова поощряваме всички опити за оценка на ефективността от намесата на държавата и стискаме палци някой да използва изводите по предназначение.

“По отношение на социалния диалог, двустранните отношения трябва да се засилят за да могат социалните партньори да се подготвят за бъдещата си роля във формулирането и прилагането на европейската социална политика. Критериите за представителност трябва да се прилагат безпристрастно спрямо всички организации. Участието в тристранния диалог трябва да се ограничи единствено до социалните партньори с мандат. Трябва да се ускорят реформите”

В момента представителността на социалните партньори се доказва чрез представяне на документи, които се разглеждат от министерски съвет и се преценява доколко отговарят на изискванията. Проблемът тук е, че преброяването на членската маса се извършва от самите организации и реално няма как да се провери дали членовете са толкова, колкото твърдят от синдикатите. Другият проблем е, че тези организации, които преминат успешно през процедурата и бъдат разпознати като представителни участват в преговорите с правителството при формулиране на държавната политика (включително и чрез участие в бордове на държавни предприятия и институции и спиране на големи приватизационни сделки). Според данни от последното преброяване през 2003 година, по-малко от 18% от работната сила се приема, че е представена от синдикатите на работниците. За каква представителност става въпрос тогава. Още повече, че през април 2006 година министерски съвет отказа да признае съюза на синдикатите в обединение "Промяна" за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище и така вече има само две такива – КНСБ и Подкрепа.

Селско стопанство

Организации на общия пазар (ООП)

“Законодателството вече е променено, за да бъдат въведени ООП за мляко, като са предприети мерки за въвеждането на млечни квоти и други механизми на организациите на общия пазар за мляко и млечни продукти. Базата от данни, заедно с регистъра на квоти, е финализирана, като са обхванати всички производители и директни продавачи; разпределянето на индивидуалните квоти е в процес на подготовка в момента. Процесът на одобрение на изкупвачите на мляко е започнал успешно. Нужно е да бъдат изготвени подробни правила за управлението на млечните квоти и националния резерв. Националният и регионални млечни бордове все още не функционират напълно оперативно, както и независимите лаборатории за анализ на маслеността в отделните млекопреработвателни фабрики. Лабораториите не са изградени, нито са акредитирани все още. Подготовката трябва да се ускори.”

Препоръките на ЕК са оперативни и технически и могат да се изпълнят в срок, ако държавните структури се мобилизират и действат ефективно. Отражението на организациите на общия пазар върху млечния сектор ще доведе до затварянето на малките и неефективни ферми, които в продължение на години получават субсидии от държавата за произвежданите количества мляко, което е забавило процесът на преструктуриране на сектора. Въвеждането на строги изисквания за качество и хигиенни норми е наложило инвестирането на значителни средства на земеделските производители в ново оборудване и технологии. Млекопреработвателите ще срещнат трудности при доставките на мляко, защото ще има недостиг на мляко, което да отговаря на нормите на ЕС. Фермите, които са успели да покрият европейските норми, ще спечелят от присъединяването към ЕС поради помощите, които ще получат и засиленото търсене на мляко в резултат от намаленото предлагане, което се очаква. Регистрирането на производителите в бази данни и регистрите ще ги накара да излезнат ”на светло”.

Евентуалната предпазна клауза в областта земеделие ще окаже пряко влияние върху пазара, защото производителите няма да имат право на свободен достъп до общия европейски пазар и ще се запазят лицензите за износ. В момента млекопреработвателният сектор като цяло е нетен износител на продукти и се очаква засилване на експортната му насоченост след присъединяването. Има индикации за засилване на интереса от чуждестранни инвеститори в сектора на хранително-вкусовата преработвателна промишленост.

Макар че секторът на земеделие е силно регулиран чрез общата селскостопанска политика (ОСП), което ще доведе до изкривяване на пазарните стимули и принципи, външната конкуренция от страна на модерните и ефективни земеделски стопанства в ЕС ще подейства благоприятно за повишаване на ефективността на селскостопанските практики и производителност на фермерите в страната.

Енергетика

“Постигнат е само частичен прогрес по отношение на конкурентността и създаването на вътрешен енергиен пазар. Нужни са допълнителни и бързи усилия, за да се приключи с отварянето на пазара на електроенергия и газ преди присъединяването. В областта на ядрената енергетика и безопасност се наблюдава влошаване на ситуацията поради процеса на извеждане извън експлоатация на блоковете на АЕЦ Козлодуй. Нужни са допълнителни и бързи действия, за да се гарантират затварянето на блоковете от 1 до 4.”

ИПИ се обяви за премахване на модела единствен продавач преди години (виж тук ) и защитава в публичното пространство либерализирането на енергийния пазар, преструктуриране на енергийните дружества, премахване на държавния монопол по веригата от добив и внос до продажба и износ на енергия.

Стъпките, които следва да бъдат предприети по посока на енергийния и които съвпадат с препоръките и изводите на Европейския съюз, са следните:

Хоризонтално отделяне на дейностите по веригата производство, внос, пренос, съхранение, разпределение, доставка и търговия на природен газ и електроенергия.

Преструктуриране на НЕК и “Булгаргаз” и приватизиране на компаниите, създадени следствие от преструктурирането.
Създаване на предпоставки за навлизане на пазара на нови играчи и интегриране към общия европейски пазар – осигуряване на конкурентен достъп до енергийната преносна мрежа, включително и до газохранилищата.
Либерализиране на пазара и пазарно определяне на цените на газа и електроенергията: разгръщане на предвидените в закона възможности за директни договори между потребители и доставчици – търговци, разпределителни дружества или директни вносители.
Секторите на енергийния пазар, които се характеризират с възможност и условия за създаване на реална конкуренция и свободна търговия, трябва да се дерегулират и да се “оставят” на действието на свободните пазарни механизми.

Европейският съюз обаче мълчи за грандомански проекти от рода на АЕЦ “Белене”, макар да е очевидно, че тяхното изпълнение не е нито рационално, нито се основава на пазарната икономика и свободната конкуренция.

Индустриална политика

“Процесът на приватизация и преструктуриране продължава в България, макар и с по-бавни темпове от очакваното. Приватизацията е почти приключила, но процесът значително се е забавил през последните години, след като няколко приватизационни сделки не са осъществени. Преструктурирането на мрежовите индустрии продължава. Процесът на приватизация все още не е достатъчно прозрачен и има проблеми със следприватизационния контрол.” .

Прива